Тук, както ще видим и по-късно, под лято разбират духа на растителността, който се възражда напролет. На места из Англия децата обикалят и просят по пени, понесли малки имитации на Майско дръвче и красиво облечена кукла, наречена Майска дама. Очевидно в тези случаи дървото и куклата се приемат за равностойни.
В Тен (Елзас) облечено в бяло момиченце, наречено Малка майска роза, разнася украсено с гирлянди и панделки малко Майско дръвче. Нейните спътници събират подаръци от врата на врата и пеят:
В песента пожелават на онези, които не подаряват нищо, да загубят кокошките си, лозята им да не вържат грозде, орехът да не даде плод, а нивата да не роди жито. Според поверието добивът през годината зависи от размера на подаръците, дадени на майските певци. Смисълът на споменатия по-горе обичай децата да обикалят на Първи май със зелени клони или гирлянди, да пеят и събират пари е, че с помощта на духа на растителността те носят много щастие на къщата и очакват да им се заплати за услугата. В руската част от Литва имали обичай на Първи май да изправят зелено дърво сред селото. После селските ергени избирали най-красивата девойка, закичвали я с венец и я завивали с разлистени клони, а сетне я слагали до Майското дръвче и танцували около нея, пеели и се провиквали „О, Май! О, Май!“ В Бри (Ил дьо Франс) издигат Майско дърво насред село, върхът му е украсен със знамена, по-долу е опасано с листа и клонки, а най-долу с огромни клони. Момите танцуват около него, а в това време момците развеждат увит в листа момък, наречен Татко Май. В малките градчета във Франкенвалд. (Северна Бавария) издигат на втори май пред някоя кръчма Валберово дърво и около него играе мъж, завит от горе до долу със слама, така че класовете да се съединяват над главата му и да образуват корона. Наричат го Валбер и по-рано са правели шествие и са го развеждали по украсените с брезови клонки улици.
На Гергьовден (23 април) у славяни от Каринтия младежи украсяват с цветя и гирлянди отсечено в навечерието на празника дърво. После тръгват да разнасят дървото с музика и весели викове; главна фигура в това шествие е Зелен Георги — младеж, омотан от главата до петите в зелени брезови клонки. При завършването на церемонията хвърлят Зелен Георги, или по-точно куклата, която го представя, във водата. Задачата на младежа, който играе ролята на Зелен Георги, е да се измъкне от листната си обвивка и да сложи на свое място куклата така ловко, че никой да не разбере подмяната. На много места обаче хвърлят в река или езеро самото момче, което представлява Зелен Георги, с цел да се осигури по този начин дъжд, та да бъдат нивите и ливадите зелени през лятото. На някои места коронясват с венци добитъка и го изкарват от оборите с песента:
В случая се вижда, че приписват на дървесния дух, когото схващат като въплътен в дървото, същите способности да довежда дъжд и да спомага за отглеждането на добитъка, каквито има и дървесният дух, представян от жив човек.
Главното пролетно тържество за циганите от Трансилвания и Румъния е празникът на Зелен Георги. Някои от тях го чествуват на втория ден на Великден, а други — на Гергьовден. В навечерието на празника отсичат млада върба, украсяват я с гирлянди и листа и я забиват в земята. Бременните жени слагат по една своя дреха под дървото и я оставят да престои там цяла нощ. Ако на следната сутрин намерят на дрехата листо от върбата, знаят, че ще родят лесно. Вечерта при дървото отиват болните и старите хора, плюят върху него три пъти и казват: „Ти скоро ще умреш, нас остави да поживеем.“ На сутринта циганите се събират около върбата. Главен герой на празника е Зелен Георги — момък, накичен от глава до пети със зелени листа и цветя. Той хвърля шепа трева на добитъка, та през цялата година да не му липсва храна. После взема стояли три дни и нощи във вода гвоздеи и ги забива във върбата, изважда ги и ги хвърля в реката, за да омилостиви водните духове. Най-сетне хвърлят Зелен Георги в реката, но това в същност е направена от клони и листа кукла. Явно при тази версия на обичая приписват на върбата способността да дарява жените с леко раждане и да придава жизнена енергия на болните и старите, докато Зелен Георги, човекът — двойник на дървото, дарява добитъка с храна, а освен това осигурява доброто разположение на водните духове, като установява контакт между тях и дървото.