В много случаи бракът на растителния дух през пролетта е намекнат, макар и косвено, защото назовават неговия представител „булка“ и съответно го обличат в булчинско облекло. Така на Св. Троица младежите от някои села на Алтмарк обикалят селото, носят Майско дръвче или водят момче, завито в листа и цветя, а момичетата развеждат Майска булка — момиче, облечено като булка, с голяма китка в косата си. Те обикалят къщите, Майската булка пее песен, в която иска подарък и казва на обитателите, че ако й дадат по нещо, самите ще имат по нещо през цялата година, а ако не дадат, и те нищо няма да имат. В някои части на Вестфалия водят от врата на врата момиче с корона от цветя, наречена Булката на Св. Троица, пеят песни и искат яйца.
ГЛАВА XI
Влияние на половете върху растителността
Изложените по-горе примери за пролетни и летни празници в Европа ни навеждат на заключението, че нашите първични прадеди са одушевявали силите в растителния свят и са ги обособявали като мъжка и женска, опитвайки се на принципа на хомеопатичната или индуктивната магия да ускорят развитието на дърветата и растенията, като го свързват с представата за сватба на горските божества, олицетворени от Майския крал и Майската кралица, жениха и булката на Св. Троица и т.н. Така че тези представления не са били само символични или алегорични драми, пасторални игри, предназначени да забавляват или да поучават селската аудитория. Те са били заклинания, целещи да накарат горите да станат зелени, новата трева да избуи, житото да пусне клас и цветята да цъфнат. И естествено хората са смятали, че колкото по-отблизо привидните бракове на облечените в листа или накичени с цветя хора следват истинския брак на горските духове, толкова по-резултатна ще бъде магията. Така че разюздаността, съпровождала тези церемонии едно време, не е била случаен разгул, а максимална степен на достоверност при подражанието, съществена част от ритуалите и по мнението на онези, които ги изпълнявали, бракът между дърветата и между растенията не би бил плодовит без действително съчетаване на човешките полове. Може би в днешна цивилизована Европа напразно, ще търсим обичаи от този вид, предназначени да насърчат развитието на растителността. Но по-примитивните народи в други части на света съзнателно използуват сношението между половете като средство да осигурят плодородието на земята. Освен това някои от все още изпълняваните или поне доскоро изпълняваните ритуали в Европа могат да получат разумно обяснение единствено като закърнели остатъци от подобна практика. Това ще стане ясно от изложените по-долу факти.
Четири дни преди да хвърлят зърното в почвата, пипилите от Централна Америка стояли настрана от жените си, „за да могат през нощта преди сеитбата да се отдадат изцяло на страстите си. Твърдеше, че имало хора, определени да изпълняват половия акт в същия миг, когато първите зърна паднат в земята“. Нещо повече, жреците внушавали на мъжете, че сношението с жените им било религиозен дълг и ако не се спази, ще е противозаконно да се сеят семената. Единственото възможно обяснение на този обичай е, че индианците смесвали процеса, чрез който човешките същества възпроизвеждат своя род, с процеса, чрез който растенията изпълняват същите функции. Те си представяли, че прибягвайки до първия, подпомагат втория. В сезона, когато предстои да цъфти оризът, в някои части на Ява стопанинът и жена му отиват на нивите си нощем и там се сношават, за да подпомогнат растежа на посевите. На Лети, Суматра, и други групи острови, разположени между Западна Нова Гвинея и Северна Австралия, езическото население възприема слънцето като мъжкото начало, което опложда земята, т.е. женското начало. Те го наричат Уру-лера или г. Слънце и го представят под формата на лампи, направени от листата на кокосова палма. Ще ги видите окачени навсякъде из къщите и по свещеното смокиново дърво. Под, дърветата има голям плосък камък, който служи за жертвен олтар. На някои острови на него слагали и продължават да слагат тавите на убитите врагове. Един път годишно, в началото на дъждовния сезон, г. Слънце влиза в свещеното смокиново дърво, за да оплоди земята, и от деликатност, за да му помогнат при слизането, опират на дървото стълба със седем стъпала. Украсяват я с изрязани от дърво фигури на птици, чийто пронизителен зов съобщава за приближаването на слънцето от изток. По този случай принасят в жертва много прасета и кучета, мъжете и жените се отдават на разгул и мистичното единение на слънцето и земята се представя пред публика, съпроводено с песни и танци, с действително сношение на половете под дървото. Както казват, празникът имал за цел да осигури от господин Слънце дъжд и достатъчно храна и пиене, много добитък, деца и богатство. Молят се всяка коза да роди по две или три козленца, хората да се множат, мъртвите прасета да бъдат заменени с живи, празните кошници да се напълнят с ориз и т.н. И за да го предразположат да задоволи тези искания, му предлагат свинско, ориз и алкохол и го канят да се нахрани. На този празник на островите Бабар издигат специално знаме, символ на творческата енергия на слънцето. То е направено от бял памучен плат, дълъг около три метра, и на него е изобразена фигурата на мъж в съответната поза. Ще е несправедливо да гледаме на тези оргии като на обикновен изблик на необуздана похотливост. Без съмнение хората ги организират съзнателно и тържествено, защото ги смятат необходими за плодородието на почвата и благоденствието на човека.