Ако нашият анализ на логическите основи на магията е верен, нейните два големи принципа се оказват просто две неправилно изградени асоциативни вериги. Хомеопатичната магия се основава върху асоциация на идеи на принципа на подобието, а контагьозната — на асоциация на идеи на принципа на съприкосновението. Хомеопатичната магия греши, като приема, че нещата, които си приличат, са еднакви; контагьозната — греши, като приема, че нещата, които веднъж са били в съприкосновение, остават завинаги в контакт. Но на практика двете разновидности често се преплитат. И докато хомеопатичната магия може да се практикува сама за себе си, контагьозната почти винаги е свързана с прилагане на хомеопатични принципи. Изразени по този начин, двете разновидности на магията са може би малко трудни за схващане, но те лесно ще стават разбираеми, ако ги подкрепим с определени примери. Иначе не би могло и да бъде, тъй като те са познати тъкмо в конкретния, а не в абстрактния си вид на примитивния интелект не само на дивака, но и на невежите или глуповати хора, където и да живеят те. И двете разновидности на магията — хомеопатичната и контагьозната, можем за удобство да подведем под общото название индуктивна магия, тъй като и двете приемат, че нещата си въздействуват от разстояние поради наличието на тайна индукция и, доколкото може да се схване, импулсите се предават от едното на другото посредством някакъв невидим ефир, което не се различава много от онова, което съвременната наука постулира с точно същата цел — да обясни как нещата могат да си въздействуват физически през привидно празно пространство.
За удобство ще съставим следната схема на разновидностите на магията, според законите на мисленето, които им служат за основа.
| Хомеопатична магия (Закон за подобието) | Контагьозна магия (Закон за съприкосновението) |
Сега ще илюстрирам с примери тези два основни вида индуктивна магия, като започна с хомеопатичната.
2. Хомеопатична или имитативна магия
Може би най-известното приложение на принципа, че подобието поражда подобие, са опитите, правени от много хора, да причинят зло или да унищожат своите врагове, като увредят или разрушат техните образи. Те вярват, че съответният човек страда по същия начин, както и неговият образ и ще загине, щом образът му бъде унищожен. Достатъчни са само няколко примера, да докажем широкото разпространение на това поверие и неговата забележителна жизненост през вековете. Защото още преди хиляди години то е било известно на магьосниците в Древна Индия, Вавилон и Египет, в Гърция и Рим, към него и до ден-днешен прибягват коварни и злонамерени диваци в Австралия, Африка и Шотландия. Според северноамериканските индианци например, ако нарисуваш фигурата на някакъв човек върху пясък, пепел или глина или пък обявиш произволно избран предмет за неговото тяло, а после го прободеш с остра пръчка или му нанесеш някаква друга вреда, по този начин причиняваш същата вреда и на онзи, когото олицетворява. Така, когато индианец от племето оджибве иска да причини някому зло, той ще издяла от дърво малка фигурка на своя враг и ще забие в главата или в сърцето й игла, а може също да изстреля в сърцето й стрела, убеден, че когато иглата или стрелата прободат фигурата, врагът ще изпита остра болка в съответната част на своето тяло. Но ако има намерение да го убие, той ще изгори или зарови фигурата, като произнесе някакви магически думи. Индианците от Перу моделирали фигури, омесени с мазнина, за да наподобят човека, когото мразят или от когото се страхуват, а после изгаряли фигурката на пътя, където трябвало да мине жертвата. Това те наричали „изгаряне на душата“.
Съответното малайско заклинание се извършва по следния начин. От бъдещата жертва се вземат изрезки от нокти, косми от косата и веждите, слюнка и т.н., в достатъчно количество, за да са представени всички части на тялото, а после с тях се прави негово подобие от восъка на изоставена пчелна пита. Фигурата се обгаря, като се държи над лампата всяка нощ в. продължение на една седмица и се казва:
В това заклинание очевидно се съчетават принципите на хомеопатичната и контагьозната магия, тъй като образът, наподобяващ врага, съдържа неща, които някога са били в съприкосновение с него. Друга форма на малайско заклинание, която още повече наподобява практиката на индианците оджибве, е да си направите от восък на изоставена пчелна пита фигура, дълга една стъпка. След това, ако прободете окото на фигурата, вашият враг ще ослепее, ако прободете стомаха, той ще повръща, а ако прободете главата или гърдите, те също ще пострадат. Ако искате обаче да убиете човека, тогава ще трябва да прободете цялата фигура, като започнете от главата. После я завийте в покров, както бихте направили с истински труп, молете се над нея, сякаш се молите за починал и накрая я заровете в средата на пътеката, там, където сте сигурен, че врагът ще стъпи. А за да не отговаряте за смъртта му, ще трябва да кажете: