Ако се запитаме защо едни и същи поверия са в състояние да доведат различни народи до толкова противоположни правила за поведение като строго целомъдрие или повече или по-малко открит разврат, вероятно няма да е много трудно да разгадаем причината, тъй както я вижда примитивният мозък. При положение, че по някакъв начин първобитният човек се отъждествява с природата, ако не е в състояние да направи разлика между импулсите и процесите в себе си и методите, възприети от природата за възпроизвеждане на растенията и животните, възможно е да направи две прибързани заключения. Той или ще стигне до извода, че ако се поддаде на апетитите си, ще помогне за размножаването на растенията и животните, или пък ще си представи, че жизнената енергия, която се отказва да изразходва, за да възпроизведе собствения си вид, ще образува нещо като енергиен склад, от който по някакъв начин ще се възползуват други същества — животни или растения — при своето размножаване. Така от една и съща примитивна философия, от едни и същи примитивни идеи за природата и живота, дивакът извлича по различни канали правилата за разюзданост или пък за аскетизъм.
Това обяснение, което давам на правилото за целомъдрие, спазвано от първобитни и диви народи при известни обстоятелства, може да се стори пресилено и неправдоподобно за читателите, възпитани в една проникната от аскетичния идеализъм на Изтока религия. Те може би смятат, че моралната чистота, така тясно свързана в тяхното съзнание със спазването на подобно правило, е сама по себе си достатъчно обяснение; те може би като Милтън приемат целомъдрието за възвишена добродетел, че въздържанието, наложено на един от най-мощните импулси на нашата животинска природа, бележи онези, които могат да се отдадат на него, като хора, издигнали се над обикновеното стадо и затова достойни за печата на божественото одобрение. Колкото и естествен да ни се струва този начин на мислене, той е напълно чужд и дори непроумяем за дивака. Ако в някои случаи той се съпротивлява на половия си инстинкт, това не е от висш идеализъм, от безплътен стремеж към морална чистота, а поради някаква утилитарна, и при това напълно определена и конкретна цел, за постигането на която той е готов да пожертвува непосредственото задоволяване на желанията си. Примерите, които приведох, са предостатъчни да докажат, че това е така, или най-малкото може да е така. Те показват, че там, където инстинктът за самосъхранение, който се проявява преди всичко в търсенето на храна, влиза или сякаш влиза в конфликт с инстинкта, който допринася за размножаването на вида, първият и по-дълбок инстинкт е в състояние да надделее над втория. Накратко казано, в името на храната дивакът е готов да въздържа половите си желания. Друга цел, в името на която той е съгласен да упражни същото себеограничение, е победа във войната. Не само воинът на бойното поле, но и неговите приятели у дома често обуздават половите си апетити, вярвайки, че по този начин ще могат по-лесно да победят врага. За нас е съвсем очевидно колко погрешно е това поверие, заедно с поверието, че целомъдрието на сеяча допринася за развитието на семената и все пак наложеното от подобни поверия въздържание, колкото и погрешни да са те, е било благотворно и е укрепило човешкия род. Защото силата на духа на едно племе, също както при отделната личност, се свежда преди всичко в готовността да пожертвува настоящето в името на бъдещето, да пренебрегне непосредствените съблазни на ефимерни удоволствия в името на по-далечни и трайни източници на задоволство. Колкото повече тази способност се развива, толкова по-възвишен и силен е духът, докато стигнем до хора, готови да се откажат от удоволствията на живота и дори от самия живот, за да запазят или да спечелят за другите, макар и в далечно бъдеще, благото на свободата и истината.