Но Юпитер не властвувал сам на върха на своята свещена планина. Той бил там със съпругата си, богинята Юнона, която също както на Капитолийския хълм в Рим почитали под названието Монета. Можем да предположим, че след като дъбовата корона била посветена на Юпитер и Юнона от Капитолийския хълм, култът на Капитолия произлиза от връх Алба. Така в свещената дъбрава богът на дъба си имал своя богиня на дъба. Освен това в Додона богът на дъба Зевс бил свързан с Диана, чието име само диалектно се различава от Юнона и както видяхме вече, на планината Китерон той периодично бил женен за дъбова статуя на Хера. Макар че няма как да се докаже с положителност, свещеният брак на Юпитер и Юнона се е празнувал всяка година от всички племена от латински произход в месеца, наречен на тяхната богиня — летния месец юни.
Щом всяка година римляните са празнували свещения брак на Юпитер и Юнона, също както всички гърци празнували съответния брак на Зевс и Хера, то може да се предположи, че по време на републиката церемонията се изпълнявала със статуи на божествената двойка, или пък ролите им са играли Фламен Диалис и съпругата му Фламеника. Защото Фламен Диалис бил жрец на Юпитер. Нещо повече, древни и съвременни автори с основание са го смятали за живия образ на Юпитер, човешко въплъщение на небесния бог. Естествено е, че в по-ранни времена, бидейки представител на Юпитер, римският цар сигурно е играел ролята на небесен жених в свещената сватба, а царицата му е фигурирала като небесна булка, тъй като в Египет царят и царицата са били представяни като божества, а в Атина царицата всяка година била женена за бога на лозата Дионис. За римския цар и царица би било още по-естествено да играят ролята на Юпитер и Юнона, тъй като тези божества носели титлите цар и царица.
Независимо дали е така или не, легендата за Нума и Егерия, изглежда, въплътява спомен от времето, когато самият цар-жрец играел ролята на божествен жених. А тъй като имаме основание да предполагаме, че римските царе са олицетворявали бога дъб, а Егерия била изрично определяна като нимфа на дъба, приказката за техния съюз в свещената горичка навежда на предположението, че в Рим, в периода на царството, са изпълнявали периодично церемония, съвсем аналогична на онази, която се празнувала всяка година в Атина до времето на Аристотел. Сигурно сватбата на римския цар с богинята на дъба, подобно сватбата на бога на лозата с царицата на Атина, е имала за цел да ускори развитието на растителността с помощта на хомеопатичната магия. Едва ли може да има съмнение, че по-старата от двете форми е била римската и дълго преди северните завоеватели да срещнат лозата на средиземноморските брегове, техните прадеди са женели дървесния бог за дървесната богиня в огромните дъбови гори на Централна и Северна Европа. В днешна Англия горите почти са изчезнали, а по площади и пътища тази свещена сватба все още продължава да живее в селския първомайски празник.
ГЛАВА XIV
Унаследяване на царската власт в древен Лациум
Що се отнася до римския цар, чиито жречески функции унаследил неговият приемник — Царят на свещените обреди, изложеното по-горе ни доведе до следните заключения. Той представлявал, дори олицетворявал Юпитер, великия бог на небето, гръмотевицата и дъба, и в това си качество предизвиквал дъжд, гръмотевици и светкавици за доброто на своите поданици по същия начин както и много царе в други части на света. Освен че подражавал на бога на дъба, носейки венец от дъбови листа и други божествени знаци, той бил женен за нимфа на дъба на име Егерия, която, както изглежда, е била само местна форма на Диана в качеството й на богиня на горите, водите и раждането на децата. Всички тези заключения, до които стигнахме, преди всичко анализирайки сведенията за Рим, могат най-вероятно да се отнесат и към другите латински общности. И те в стари времена вероятно са имали свои божествени царе или царе-жреци, които предали религиозните си функции, без гражданската власт, на своите приемници — Царете на свещените обреди.