— Това не звучи добре — каза Кал.
— Срещата е неформална, а господин Раджави ме увери, че няма да отнеме много време от часовете ти.
Майстор Руфъс май не беше особено загрижен, което бе успокояващо. А и Кал познаваше господин Раджави. Може би срещата нямаше да се развие зле.
— Татко е дошъл? — попита Тамара.
— Каза ми да ти пратя поздрави — рече Майстор Руфъс. — Съжалява, че не може да те види, но има правила за срещите на чираците с гости.
Освен ако чиракът не бе Макар, който освен това можеше и да е Черен лорд. Тогава човек имаше много гости.
— Кал, господин Раджави ще те чака в кабинета ми. Ще придружа останалите до трапезарията.
И с тези думи те излязоха, като оставиха Кал да яде зърнена закуска и после да отиде до кабинета на Майстор Руфъс сам.
Кал пое по пътеката, минаваща покрай една от многото подземни реки в Магистериума. Тя светеше в зловещ син цвят от светлината на мъховете. Той се оглеждаше за Уорън и дори извика името на малкия гущер няколко пъти, а гласът му отекваше в пещерите. Беше сигурен, че ще види Уорън по време на късия път с лодката, но като слезе на далечния бряг, реши, че Уорън го отбягва.
Когато стигна до вратата на Руфъс, Кал почука и чу зад нея гласа на господин Раджави:
— Влез!
Кабинетът изглеждаше както обикновено. Същите документи, натрупани до стените, изпълнени с това, което Кал вече разпознаваше като алхимически уравнения. Големия диван го нямаше, заместен с още книжни лавици, а старата работилница бе сменена с нова, от лъскав чист материал — кварц, предположи Кал.
Бащата на Тамара седеше зад бюрото на Руфъс.
О, боже! — помисли си Кал. — Бащата на Тамара!
А той току-що бе целунал дъщеря му. Да не би господин Раджави да бе дошъл за това?
Не бъди толкова глупав — каза Аарън. — Да не мислиш, че е телепат?
Кимия била наказана, че е излизала с Черния лорд Алекс. Така му беше казала Тамара. Беше добре известно, че господин Раджави не одобрява децата му да излизат с Черни лордове.
Кал седна на стола срещу бюрото с ококорени очи. Господин Раджави го загледа, без да се усмихва. Носеше скъпо изглеждащ черен костюм и дебел златен часовник на китката си. Брадата му бе идеално подкъсена.
Трябва да кажа нещо за Тамара — помисли си Кал.
Изобщо не трябва — разтревожено се обади Аарън.
Трябва да го успокоя — възрази Кал.
За кое? Ти целуна Тамара. Просто си дръж устата затворена, Кал.
— Намеренията ми са благородни! — внезапно каза Кал. Искаше да добави още нещо, но Аарън забръмча в главата му като гигантска пчела.
— Това е прекрасно, синко — примигна господин Раджави. — Добре е да чуя, че макар да носиш душата на Константин Мадън, искаш да живееш почтено.
Едва се измъкна — промърмори Аарън.
Поне бе спрял жуженето на пчелата. Кал се размърда неспокойно в стола.
— Ще карам по същество — каза бащата на Тамара. — Майка ти, Анастасия Таркуин, пита за теб.
— Тя не ми е майка — вълна от гняв заля Кал и изпари предишното му смущение. — Тя е майка на Константин Мадън, а аз не съм той.
— Харесвам увереността ти — усмихна се тънко господин Раджави — и знам, че дъщерите ми имат високо мнение за теб. Но пък аз вече се тревожа, когато дъщерите ми харесат някого.
Може би трябва да му кажеш, че си целунал Тамара — каза Аарън. — Голям гадняр е.
Винаги е бил такъв — отвърна Кал. — Не си го видял, понеже не се държеше така с теб.
Кал веднага съжали, че си е помислил това, но не искаше да проточва тишината, докато се мъчи да обяснява какво е искал да каже на Аарън.
— Ако имате предвид Алекс Страйк, и аз се радвам, че умря — каза рязко Кал, — но не искам да виждам Анастасия.
— Тя е в Паноптикона — каза господин Раджави, — процесът срещу нея беше този следобед. Осъдиха я на смърт.
Това разтърси Кал. Опитваше се да не го покаже, но ръцете му стискаха облегалките на стола. Може би трябваше да се съгласи да я види, но когато опита да си се представи в Паноптикона, от другата страна на вълшебното стъкло, се почувства ужасно. Освен това нямаше какво да каже на Анастасия. Не можеше да й помогне. И не искаше да се прави, че е нормално да го нарича Константин.
Помисли си за спомените, които Аарън бе намерил заключени в главата му. Може би, ако ги погледнеше, щеше да изпита някои от чувствата, които тя се надяваше да намери в него. Това обаче само го изпълни с още повече решителност да не ги отключва.