— Вече ви разпределихме — каза Майстор Рокмапъл достатъчно силно, че другите чираци да млъкнат. — Ще извиквам име на ученик от Златната година, а после и на партньора му от Желязната година.
През дърветата повя вятър и в мига, след като Майстор Рокмапъл млъкна, Кал отново се притесни, когато чу повея на вятъра през клоните и нищо друго. Нито звук от животно. Но пък се чуваше звукът на нещо друго. Смътно познато на Кал.
— Рокмапъл — каза Майстор Руфъс, — мисля, че трябва да се върнем и да отложим упражнението за друг…
Тогава Кал си спомни. Това бе звукът, който бяха чули с баща му на Ниагарския Водопад. Страхотен тътен, все едно въздухът се цепеше.
Сред чираците се чу жужене, но нямаше време да направят каквото и да е било. Преди Майстор Руфъс дори да довърши изречението си, над гората се появи елементал.
— Дракон! — ахна Тамара.
Драконът бе огромен, лъскав и змиевиден, с малки ципести криле и огромни зъби. Очите му блестяха в яркочервено. На гърба му седеше човек с дълго наметало, което се вееше на вятъра.
Кал протегна ръка към Тамара — тя я хвана и я задържа. Усети как Аарън трепери от ужас и неверие в главата му.
Ездачът беше Алекс. Променен, наистина, но можеше да го познаеш въпреки ореола от мрак, който обкръжаваше главата му. Очите му бяха огромни черни дупки, които потрепваха, сякаш бяха пълни със звезди.
Беше невъзможно, но бе оцелял.
Чираците запищяха. Хората се затичаха обратно към Магистериума. Не всички познаха, че е Алекс, но разбраха, че не идва за хубаво. Кал и Тамара останаха на място, а Майстор Руфъс застана така, че да ги скрие.
Той е мъртъв! — Аарън явно беше смаян. — Трябва да е мъртъв. Хаосът го засмука.
Драконът отвори огромните си челюсти и избълва струя черен пламък, който подпали върховете на околните дървета. Те блестяха без светлина или топлина. Кал си спомни съня си, черният огън, който изстрелваха ръцете му. Драконът бълваше чист Хаос.
— Всички бързо се прибирайте! — извика Майстор Руфъс и махна на учениците да бягат. — Тамара! Кал! Махайте се оттук!
Майсторите също тичаха и обкръжиха учениците, за да ги преведат през портите на Магистериума. Децата от Желязната година тичаха и се спъваха едно в друго от нетърпението си да стигнат до портите.
— Чакайте! — извика някой от Майсторите. — Не се разделяйте!
Закъсня. Драконът на Алекс се стрелна надолу и сграбчи две деца от Желязната година. Едното бе Аксел, малкото момче, което бе гледало любопитно Кал при пристигането си в Магистериума. Изглеждаше ужасен, но не плачеше. По-скоро опитваше да ухапе ноктите на дракона. До него едно момиче от Желязната година пишеше и се мъчеше да се освободи. Драконът обаче ги стисна и се издигна в небето, без да ги изпуска от лапите си.
Алекс се ухили върху дракона си и изкрещя, а гласът му отекна над цялата гора.
— Спрете! Всички Майстори от Магистериума да спрат на място! Аз съм Александър Страйк, първият Погълнат от Хаоса в историята! Ще унищожа всички ви, ако не изпълнявате заповедите ми!
Погълнат от Хаоса? Кал погледна към Майстор Руфъс, но той не изпускаше Алекс от очи. Изглеждаше вбесен. Всички Майстори бяха ядосани, но спряха на място. Знаеха, че нямат избор. Чуваха как вятърът разнася писъците на децата от Желязната година.
Кал се извърна към Тамара, която трепереше от гняв.
— Трябва да направим нещо! — каза тя.
Черните пламъци се разпространяваха из гората.
Огън, помисли си Кал. Беше угасявал такъв огън и преди.
И едва не умря — възрази Аарън. — Сега, без противотежест…
А Алекс продължаваше да говори:
— Първо, освободете Анастасия Таркуин от плен или ще хвърля тези сополанковци в огъня и после ще избия останалите. След като ги видите как изгарят живи.
Из тълпата се разнесе мърморене. Анастасия Таркуин? Не всички знаеха, че тя е мащеха на Алекс. Дори Кал бе смаян, че Алекс го е грижа за нея до степен да поиска да я освободи от затвора.
Майстор Руфъс отговори, като пристъпи напред:
— Имаме нужда от време. Трябва да се свържем с Паноптикона.
Алекс се хилеше злорадо. Кал можеше само да си представя какво удоволствие изпитва от това да заповядва на старите си учители.
— Искам торнадо телефон до пет минути или ще ги препека.
Майстор Рокмапъл се извърна и хукна към Магистериума.