— По-добре ще е да го сториш! — извика Тамара. — Всички знаят как изглежда Анастасия, а също че е предателка! Ако не стигнеш до нея пръв, всеки маг може да я върне в затвора или нещо по-лошо!
Алекс оголи зъби и цялата тълпа се напрегна. Драконът се стрелна напред и се спусна, разтворил челюсти. Двамата ученици от Желязната година паднаха към земята и се забавиха точно преди да я ударят, но и двамата се изправиха за облекчение на Кал. Аксел обаче придържаше едната си ръка. Кал предположи, че Майсторите не са успели да забавят падането му достатъчно.
Майстор Рокмапъл изтича към децата. Драконът на Алекс отстъпи назад и избълва струя черен пламък.
— Няма да ме следвате! — каза Алекс и протегна ръка.
От нея бликна мрак. Кал отново си спомни съня си. Цял град, разкъсан от Хаоса.
Мракът се оформи като вихрушка, черна, засмукваща всичко фуния. Разпростря се над Магистериума, като притегли към себе си камъни и листа. Изпепели земята, над която преминаваше.
Беше най-близо до Майстор Рокмапъл, понеже той бе изтичал да прибере децата. Майсторът вдигна ръце и от тях бликна огън. Запрати пламъците по Хаоса със строг поглед… но черната вълна се стрелна напред и го погълна. Той изчезна с крясък в бездната.
Всички отново запищяха и се затичаха към Магистериума, но телата направиха блокада пред портите. Бяха хванати в капан отвън. Това щеше да е касапница.
Кал протегна собствената си ръка напред и се пресегна към себе си. Противотежестта на Хаоса е душата. Той знаеше за докосването на душата, начина да черпи енергия от собствената си жизнена сила, и безразсъдно посегна към нея, като пренебрегна почти физическата болка, която изпита, докато загребваше.
Използвай мен — извика Аарън. — Използвай и моята енергия!
Но Кал само поклати глава. Косата му се развяваше на вятъра, предизвикан от бездната на Хаоса. Тамара го дърпаше за ръка в опит да го изтегли назад. Той изкриви пръсти така, както го бе направил в съня си.
Бездната започна да се чупи на парчета като черен прозорец.
Но после мракът обгърна Кал и той усети как пропада.
Глава осма
Кал се събуди внезапно. За миг помисли, че е изгубен в Хаоса, докато не чу познатото жужене на гласове и характерния минерален мирис на пещерите в Магистериума. Той се изправи и стресна Майстор Амарант. Беше в лечебницата. Отпусна се и се облегна на възглавницата.
Магът се наведе над него. Медната й коса бе дръпната назад, а змията й се бе увила около главата като огромна превръзка. Днес бе ярко жълто-зелена, а докато Кал я гледаше, първо стана синя, после лилава. След миг по люспите й се появиха червени ивици.
Едва не умря — каза Аарън в главата му.
Помнеше нещо такова. Нещо за дупката, изтръгната в Хаоса, и как опита да я затвори, докато докосваше собствената си душа.
Опитах да те задържа, но чувствах, че ми се изплъзваш — продължи Аарън. Беше паникьосан и уплашен. Кал мислено предположи, че това е логично, тъй като ако умреше, Аарън също щеше да си отиде.
Изобщо не става дума за това! — започна Аарън, но Майстор Амарант го прекъсна.
— Въпреки препоръките ми приятелката ти още е тук — каза тя.
За един ужасен миг Кал си помисли, че тя говори на Аарън, но после се завъртя и видя Тамара да седи на болничното легло до него. Тя свали учебника по анатомия, в който се бе зачела, и се приближи до леглото му.
— Извинявай — каза той, макар да не бе сигурен дали го казва на нея, или на Аарън, — предполагам, че не ме бива в това да побеждавам враговете си.
— Не говори глупости — каза му с любов Тамара. — Няма за какво да се извиняваш.
Изобщо не ме разбираш — каза Аарън. — Нямаше да умра. Ако изхабиш душата си, щях да остана сам тук.
На Кал му хрумна, че и това е вариант Аарън да си намери тяло.
Не е смешно — отвърна Аарън.
Тамара седна на стола до леглото му. Усмихваше се и Кал изпита невероятно облекчение да я види. Нещата не изглеждаха добре, преди да изгуби съзнание.
— Наред ли е всичко? — попита той.
— Като цяло — отговори Тамара. — Ти разкъса торнадото на Хаоса, завихрено от Алекс, а след това припадна и не забелязах какво точно става.
Тя се изчерви.
— Но на практика Алекс избяга в суматохата. — Тя прехапа устни. — Изгубихме Майстор Рокмапъл.