— Съжалявам — каза отново Кал.
Знаеше, че е закъснял с реакцията си.
— Казах ти, вината не е твоя — каза Тамара, като се върна към обичайния си назидателен тон, а после добави: — Не знам обаче какво ще правим с Алекс. След като ти припадна, успях да говоря с татко. Той каза, че Алекс е прав. Никога досега не е имало Погълнат от Хаоса. Макарите вече са толкова малко. Същото важи и за маговете, които стават Погълнати. Досега Макар не се е справял. Не знаем как може да го спрем. Дори не знаем много за Погълнатите. В света на маговете не е прието да се признава, че това се случва.
Кал си помисли за Раван, сестрата на Тамара, както и за Майстор Маркус, учителя на техния учител Майстор Руфъс. И двамата бяха станали Погълнати и наистина бяха зловещи. Не бяха нито съвсем хора, нито съвсем елементали. Кал никога не знаеше на чия страна са и никой не бе сигурен каква част от предишната им личност е оцеляла.
А Алекс се беше запазил чудесно. Беше същият отвратителен гадняр, какъвто бе и преди да стане Погълнат от Хаоса. Просто много по-силен.
— Лоша работа — каза Кал. — Нямам идея как да го спра.
— И аз — въздъхна Тамара.
Не можеш да й признаваш такова нещо — каза Аарън. — Кажи нещо окуражаващо.
— Но съм сигурен, че ще измислим нещо — някак немощно рече Кал.
Тамара се намръщи.
Кажи й, че ако работим заедно, ще намерим начин да победим Алекс, както сме правили винаги.
Кал повтори думите. Опита се да ги каже по начина, по който Аарън би ги казал.
— Не — вдигна ръка Тамара, — съвсем не. Защо изобщо говориш по такъв начин? Онзи Кал, когото познавам, никога не би го казал. Той би предложил да си оберем крушите и да избягаме нейде надалеч, където да живеем под прикритие. После с голямо нежелание би извършил някакъв подвиг.
Тя го загледа подозрително.
— Тук става нещо.
Кал направи гримаса и се сети за баща си, който неотдавна наистина бе предложил да избягат на далечно място. Тамара го познаваше твърде добре. Не можеше да отлага повече.
— Ох! — изпъшка той. — Аарън е в главата ми.
— Кал, не се шегувай! Не е сега моментът за това.
— Не се шегувам и не лъжа — прошепна рязко Кал. — Когато Аарън умря на бойното поле, душата му премина в мен. И не като онзи полу-Аарън, когото съживих, ами истинският Аарън. Душата на Аарън е жива и е в главата ми.
Тамара го зяпна. Очевидно се питаше дали той няма нужда от по-тежки лекарства.
Кажи й, че можеш да го докажеш.
— Дай ми шанс и ще го докажа — каза Кал.
След дълго колебание тя кимна.
Нека аз да говоря — каза Аарън. — Само за минута.
Кал не знаеше какво има предвид, но кимна.
Тамара вече се взираше в него, очевидно забелязала, че й кима без причина. Но на Кал вече не му пукаше. Трябваше някой да повярва, че ставащото е истина.
Давай.
— Тамара — заговори Кал. Не искаше да го казва, но думата излезе сама от устата му. Застана неподвижен, все едно слушаше Аарън. Какво ли щеше да каже сега?
— Помниш ли първата нощ след Железния изпит? — попита Аарън.
Тамара кимна ококорена.
— Кал си легна рано. Седяхме в хола и ти ми каза да не се притеснявам, задето е в групата ни с чираци, тъй като няма да изкара и седмица.
Тя се взря в очите на Кал.
— Може и да си го казал на Кал.
Беше добър знак, че се държи, все едно говори с Аарън. Но бе странно. Кал беше дал на Аарън разрешение да контролира тялото му, но това не му харесваше.
— Добре — отвърна Аарън през устата на Кал. — Какво ще кажеш за това тогава? Когато лятото останах във вашия дом, баща ти не спря да обикаля с бялата роба със златен ръб. Един ден ти я облече и се направи на него, но той те хвана и ме видя да се смея. Помниш ли? Толкова се уплаших да не ме изхвърли, но той просто отмина и се направи, че това не се е случвало.
— Аарън! — извика Тамара и обгърна с ръце Кал. Ридаеше. — Наистина си ти! Никой друг не знае това.
— Не мога да повярвам — промърмори Кал. Беше му приятно да държи Тамара, но нищо от това, което бе казал Аарън, не му харесваше. — И двамата сте искали да се отървете от мен! Гадняри такива!
Тамара се отдръпна с очи, блеснали от сълзите.
— Мина ни — каза тя.
Кал не беше сигурен, че му е минало, но бе доволен, че му вярва. Когато тя го погледна отново, видя нещо в лицето й, което не бе виждал досега.