Всички се вторачиха в Кал.
Кажи, че ще дадеш всичко от себе си — посъветва го Аарън.
— Ако ще правя това сам — каза Кал строго — и ще трябва да побеждавам Алекс, макар да съм само ученик, тогава и аз ще поискам нещо от вас. Каквото и да направя, каквото и да потрябва на мен и приятелите ми, за да унищожим Погълнатия от Хаоса, не искам да ми се пречкате. Искам да помогнете. Стига сте се отнасяли с мен като с враг. Като с Врага на Смъртта. Ясен ли съм?
Настъпи мълчание. Лицето на Майстор Руфъс бе неразгадаемо. Кал се запита дали не е прекалил.
Грейвс свали очилата си на масата и присви очи към Кал.
— Разбираме, господин Хънт — каза той. — Съвсем ясно се изразихте.
— Хубаво — каза Кал и се изправи. За негово облекчение Тамара и Джаспър също станаха, видимо готови да го последват. — Тогава ще дам най-доброто от себе си.
Глава девета
Кал успя да се прибере в стаите им, преди прилива на храброст да отмине. Гуенда ги чакаше нервно и в погледа й имаше нещо, което изцеди остатъците от силите на Кал. Той се просна на дивана и зарови лице в ръцете си.
— Не мога да направя това — каза той. — Просто не мога.
Тамара седна до него на дивана и се протегна към ръката му. Кал забеляза, че Джаспър вижда жеста й, но не прави нищо. Какво значение имаше в момента дали той или някой друг подозира за взаимоотношенията им?
— Ще ти помогнем — каза Тамара.
Беше щастлив да не чуе от нея, че всичко ще е наред. Бе твърде умна, за да го каже. Знаеше, че в такъв момент обещанията са празни. Затова даваше такива, които може да спази.
— Няма да си сам. — Тя вдигна поглед. — Нали, Джаспър?
— Разбира се — кимна той.
И аз ще бъда до теб — добави Аарън. — Помниш ли когато и аз лежах така на дивана? Тогава метнах обувката си, защото знаех, че да съм Макар означава, че ще трябва да умра за Магистериума.
— И аз ще помогна — обади се и Гуенда, а после замълча. — Чакайте! За какво обещавам помощта си?
Джаспър набързо й разказа за срещата и за съобщението от Алекс.
— Искаш да кажеш, че трябва да откриете начин да победите Погълнатия от Хаоса? — каза невярващо Гуенда. — Всъщност чакай. Че ние трябва да открием начин да победим Погълнат от Хаоса, тъй като аз току-що дадох обещание? Не мога да повярвам! Винаги съм се чудела как умници като Джаспър и Тамара биват въвлечени в тези дивотии. Вече знам.
— Без майтап — каза Джаспър, — как успяваме да се наврем в такива ситуации? Кой би искал да се занимава с това?
— Ако не искате, няма нужда да го правите — рече Кал.
— Не бъди глупав — смъмри го Джаспър, — има нужда, естествено. Не искам, но ме разбираш. Какъв е първият ни ход?
— Смяташ ли, че Алекс има съюзници? — попита Гуенда, като седна до масата. — Освен Анастасия Таркуин, предполагам…
— Не и като Майстор Джоузеф — отвърна Кал. — Алекс не е врагът на Смъртта. Целта му не е да спре гибелта и страданията. Той иска само сила. Много хора, които са следвали Константин и последователите му, не биха застанали зад Алекс.
— А какъв беше този дракон? — попита Гуенда. — Трябва да е бил елементал на Хаоса, но беше огромен. Дали не беше Аутомотонес? Затова ли ни предупреждаваше Уорън?
— Аутомотонес е съвсем различен гигантски елементал, но след като Алекс се е върнал, никой не знае какво още се е довлякло с него — отговори Тамара. — Трябва да предполагаме, че дори да няма последователи, може да контролира достатъчно чудовища, така че директната атака да е твърде рискована.
— Никой не знае как да спре Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Аз дори не знам достатъчно за Погълнатите. Маговете не обичат да говорят за тях.
— Така е — въздъхна Тамара. — Когато сестра ми Раван стана Погълната, семейството ми започна да се държи като че е умряла. Смятаха, че така е по-добре. Но когато имах нужда от помощта й, тя дойде. Все още ме смята за своя сестра.