„Нека не умра заклещен тук — помоли се Кал — и ще сторя всичко по силите си, за да победя Алекс.“
Той чу как Тамара въздъхва облекчено и след миг се измъкна от тясното пространство като коркова тапа. Около него имаше стени от втвърдена вулканична скала, черни и назъбени. Горещината бе нетърпима. Джаспър и Гуенда започнаха да охкат веднага щом излязоха от процепа. В далечината се чуваше как огън пука като гръмотевици.
— Къде сме? — огледа се Джаспър.
Широк коридор минаваше пред две дълги редици с клетки, чиито решетки бяха направени от искрящо злато, в което бяха издълбани огнени символи. Кал бе идвал тук и преди, но беше влязъл през кабинета на Анастасия Таркуин.
— Тук държат Погълнатите от елементите — каза тихо Тамара. — Тази област е за огъня.
— Уорън? — каза Кал. — Какво правиш, Уорън? Как се озовахме тук?
— До всяко място може да се намери таен път — каза Уорън, — а и тук има някой, който иска да те види.
Той се затича по коридора. След миг четиримата ученици го последваха. Беше непоносимо топло и на Кал му се струваше, че всяка глътка въздух изгаря дробовете му. Тамара и останалите също изглеждаха зле. Радваше се, че Пакостник не е с тях — кожухчето от козина щеше да го измъчи.
Повечето килии бяха пълни с неща, които приличаха на горящи клади. Някои бяха сини или зелени, но повечето — червени и златни. В една килия от тавана капеше лава като огнен дъжд, а във въздуха се въртеше огнено колело.
Тамара спря пред празна клетка. Вътрешността беше от почернял камък. Устната й потрепери.
— Раван — каза тя и докосна решетките.
— Сестра ти е свободна.
Гласът изпука зад гърбовете им като самия огън и Кал веднага разбра чий е. Учениците се обърнаха към срещуположната клетка.
Маркус, Погълнат от пламъка, седеше на горящ трон в клетката. Той беше целият от черен пушек, с изключение на двете горящи очи от пламък. Някога бе учител на самия Майстор Руфъс, преди да допусне огънят да го обсеби.
Уорън отиде с писукане в килията на Маркус и се уви около единия пушещ крак, след което се покатери на коляното му. Маркус го почеса по гърба. Уорън притвори очи и замърка. Кал бе виждал много странни неща, но трябваше да признае, че това бие всичко.
— Леле! — смая се и Гуенда.
Кал отиде до решетките на клетката, колкото посмя по-близо, без да се изгори.
— Маркус, трябва ни помощта ти — каза той. — Ти си ни помагал и преди.
— И какво получих в замяна? — запита Маркус. — Останах си в килията.
— Вършел си добро някога — решително напомни Тамара. — Помогна ни да надвием Майстор Джоузеф.
— И сега неговият чирак се надига, по-могъщ от самия него — каза Маркус. — Може би победата е невъзможна, деца на Руфъс.
— Той стана мой учител съвсем наскоро — каза Джаспър. — Само казвам.
— Маркус, какво знаеш за Алекс Страйк? — попита Кал. — За Погълнатия от Хаоса?
— Чух слухове, че такова създание се е появило — каза Маркус. — Първоначално не повярвах. Да бъдеш Погълнат от Хаоса, е да бъдеш победен от Бездната, онуй, което го няма. Празнотата в центъра на бурята.
— Повярвай — каза Тамара. — Аутомотонес също ли се е върнал?
— Мнозина се върнаха — каза Маркус. — Погълнатият бе прокуден в Хаоса, ала успя да пробие портал към нашия свят и да се върне. Със себе си доведе ония, които смяташе, че могат да му помогнат. Великия дракон Аздака. Аутомотонес. Най-свирепите обсебени от Хаоса, запращани в бездната. Всички се върнаха с него.
— А Стенли? — попита Джаспър.
— Кой, по дяволите, е Стенли? — обади се Гуенда.
Дори самият Маркус изглеждаше озадачен.
— Той беше обсебен, верен на Константин — въздъхна Кал, — тоест на мен. Дори не мисля, че се казваше Стенли. Ние му дадохме това име.
— Стенли — повтори Гуенда.
— Забравете за Стенли — каза Тамара. — Маркус, трябва да разберем как се убива Погълнат от Хаоса.
— Да, така е — потвърди Маркус.
— Защо искаше да ни видиш? — запита Кал, потен и ядосан. — Уорън каза, че си го накарал да ни доведе тук.
При споменаването на името му гущерът се покатери върху рамото на Маркус и започна да го масажира, както котките правят, като подаваше език към нагорещения въздух. Кал разбра, че са по-близки, отколкото бе смятал.