— Неприятности ще има, докато си в Магистериума — обади се момичето до Колтън. Тя беше с къса черна коса с боядисан в яркосиньо бретон.
Йен Ли — каза Аарън. — Гаджето на Колтън.
Ти ВСИЧКИ ли в Магистериума познаваш? — попита Кал с раздразнение.
Хей, опитвам се да помогна — ядоса се и Аарън.
— Вие бяхте гъсти с Алекс, нали? — приведе се напред Колтън.
— Какво искаш, Колтън? — настоя Тамара, опряла ръце в бедрата си. — Алекс се престори на наш приятел и уби Аарън, който бе противотежест на Кал. Със сигурност не сме му големи фенове.
— Оставете Кал на мира — обади се Кай, който изглеждаше леко смутен и се прокашля. — Видяхме как спаси онези деца. И унищожи магията на Хаоса, призована от Алекс Страйк. Очевидно е на наша страна!
— Прекалено очевидно — отвърна Колтън. — Алекс вече получи каквото искаше. Мисля, че е било нагласено да изглежда, че Кал се бори с Погълнатия, а всъщност двамата са съюзници!
— Съюзници? — повтори Джаспър. — Кой може да повярва на такава глупост?
— Ами ти? — обърна се Колтън към Джаспър. — Татко ти не беше ли с Майстор Джоузеф? Държиш се, все едно имаме причина да смятаме, че си лоялен към маговете, ама когато Кал се измъкна от затвора, го чакахте двамцата с Тамара. А пък Кимия, сестрата на Тамара, е гадже на Алекс. Всички знаят, че сте покварени като него!
Джаспър се сви при споменаването на баща му, а ярост изпълни сърцето на Кал.
— Я се разкарай! — сякаш излая той. — Никой не е съюзник на Алекс. Джаспър дори не ми е такъв фен и смятаме да рискуваме живота си за вас, така че ако не искате да се биете вместо мен с Погълнатия, може би ще е по-добре да ни оставите на мира!
— Селия е права за теб — каза Колтън. — Не може да ти се има вяра. Нито на теб, нито на хората около теб.
С тези думи той се отдалечи, следван от гаджето и приятелите си.
Кал и останалите се запътиха към стаите си с натежали сърца. Гуенда, която не бе спомената от Колтън и не бе обвинявана в злодеяния, вероятно в момента претегляше възможните предимства и недостатъци на това да е техен приятел. Кал бе почти сигурен, че сметката не излиза в негова полза.
Глава десета
Когато отвори вратата с едно махване на гривната си, Кал видя, че каменната стена гори. След миг огънят започна да изписва букви.
Да се срещнем на мястото в часа на твоята възраст.
Буквите се превърнаха в пепел и после изчезнаха, като не оставиха нищо след себе си.
— Още безумия — каза мрачно Гуенда.
— Това е съобщение от Раван — обясни Тамара. — Тя общува с огън, това е езикът й. А и почеркът е нейният.
— Добре — каза Джаспър, — но как може да разберем какво има предвид?
— „Мястото“ вероятно е същото, на което я срещнахме миналата година — предположи Тамара. — Дворът на Магистериума.
— Навън? — попита Гуенда.
— Ами „часът на твоята възраст“? — зачуди се Тамара. — Дали няма предвид рождения ми ден?
— Или часът, в който си родена? — намеси се Джаспър. — Но откъде можеш да знаеш това, освен ако не звъннеш на майка си, разбира се.
Шестнайсет часа — каза Аарън.
Кал отвори уста да каже, че Аарън е разбрал какво има предвид, но си спомни, че това ще е грешка.
— Четири следобед — каза вместо това, — понеже тя е на шестнайсет.
— Но това ни дава само двайсет минути! — възкликна Гуенда и всички се втурнаха навън.
Кал повика Пакостник. Той вече не бе обсебен от Хаоса, но никога не се знаеше кога може да ти потрябва верен вълк. Тичаха по коридорите на Магистериума към Портата на Мисиите. Когато излязоха навън, Кал нямаше как да не си спомни за пристигането на Алекс на гърба на дракона, най-вече защото в далечината строяха тъпата му кула. Магове хвърчаха във въздуха, повдигаха каменни блокове с вълшебство, поставяха ги един върху друг и укреплението растеше. Може и да бе нелепо, но го строяха, а времето на Кал изтичаше.
— Това е мястото — каза Тамара, когато пристигнаха в горичката.
Покатери се на една скала и седна.
Зачакаха, опивайки се от мириса на борови иглички. Някъде в далечината зави вълк и Пакостник наостри уши.
Раван се появи внезапно, като искра, издигнала се от огнище. На Кал му заприлича на обикновено момиче въпреки огнения ореол и това, че лявата й ръка бе цялата от пламък като горящ Алкахест. Очите й горяха, а косата й сипеше искри. Но имаше фигурата на момиче, а Кал се смути, когато видя приликата с Тамара. Побиха го тръпки — сам не беше наясно защо.