Понеже се ужасяваш само при мисълта нещо подобно да се случи с Тамара — каза Аарън. — А това е защото харесваш Тамара. Влюбен си в нея.
Я не ми се бъркай в личните дела — помисли си Кал. — Не ти влизат в работата.
Докато съм тук, влизат. Освен това се надявам да ви се получи.
— Раван — изправи се Тамара, осъзнала, че в момента тя е неофициалният говорител на групата, — благодаря ти, че дойде.
— Ти си ми сестра — каза Раван, а от устата й се посипаха искри, докато говореше. — Искаше да дойда, ето ме. Какво има?
Тамара започна да си играе с гердана си.
— Трябва да разберем как се убива Погълнат.
Раван се изсмя. Звукът бе като гърмящи фойерверки. Джаспър отстъпи няколко крачки назад. Очевидно се притесняваше да не го подпалят.
— Защо ми е да ти казвам това?
— Защото в противен случай Алекс Страйк ще убие мен, а също и Кимия — отвърна Тамара.
Раван спря да се смее и се надвеси, цялата в пламъци, докато Тамара обясняваше какво се случва: строежът на кулата, исканията на Алекс, неспособността на Кал да го нарани с Хаоса.
— Не искаме да нараняваме друг Погълнат — довърши Тамара, — но трябва да се отървем от Алекс, Раван. Иначе той може да убие много хора.
— Виждам — каза Раван. — Веднага ти казвам, не съм чувала за Погълнат от Хаоса досега. Погълнатите се убиват като останалите елементали — унищожава ги противопоставящият им се елемент. Аз мога да бъда убита от воден Погълнат или много водна магия, която да угаси пламъците ми завинаги.
Внезапно гласът й сякаш се изпълни с ужас.
— Хаосът обаче…
— Противоположността на Хаоса е човешката душа — каза Кал. — Няма такова нещо като Погълнат от душата.
— Не може и да има — отвърна Раван. — Няма как човек да бъде погълнат от собствената си душа. Това е като да бъдеш убит от живота.
— Какво да правим тогава? — попита Гуенда. — Не може да го целим с души!
— Не зная — отвърна Раван. — Ако можех, щях да ви помогна.
Тамара изглеждаше съкрушена.
— Ако чуеш други елементали или Погълнати да говорят как може да се отървем от Алекс, кажи ми, моля те!
— Ще го направя, малка сестрице. Пази се. Потрябвам ли ти, ще дойда отново.
С тези думи Раван избухна в огнено торнадо, завъртя се във въздуха и се разпадна на искри, все едно никога не е била тук.
Четиримата останаха смълчани. Надеждите им бяха угаснали. Умът на Кал бушуваше. Трябваше да има друг вариант, друга идея, някой, когото да могат да попитат за съвет. Пакостник излая, когато една от искрите приближи опасно до козината му. Кал си помисли, че дори той май е депресиран.
В далечината сред дърветата отекна вой.
— Какво е това? — изправи се рязко Джаспър.
— Вероятно е някой от обсебените вълци… — предположи Гуенда.
От началото на обучението им в Магистериума горите гъмжаха от обсебени. Орденът на Безредието дори се бе преместил, за да ги изучава. После Асамблеята ги прибра и макар Кал да ги бе спасил от незавидна участ, вече не бяха в горите.
— Може би са се върнали? — каза Тамара, като подскачаше от камък на камък и вървеше към началото на леса.
Отново долетя вой, този път от много по-близо. И срещу тях се появи един от вълците, после още и още. Тъмна фигура, все едно изрязана от хартия, а на мястото, където трябваше да се намира тялото, нямаше нищо. Гърбът на Пакостник настръхна.
Това не бяха обсебени от Хаоса вълци. Вече не. Тези се бяха върнали от бездната с Алекс и вече бяха елементали на Хаоса, далеч по-могъщи и ужасяващи.
В центъра на дланта на Тамара заблестя огън, топка, която се увеличи, когато тя застана пред вълците. Пакостник оголи зъби и се втурна към зверовете.
— Не! — извика Кал и хукна подир вълка, но се препъна.
Падна болезнено на коленете си. В същия миг Гуенда скочи, за да застане до Тамара, вдигнала ръце. Малки парченца желязо и никел започнаха да се изтръгват от земята, когато Гуенда призова метал, а после полетяха към съществата на Хаоса, които прииждаха от гората, за да ги обградят.
Няколко завиха и отстъпиха, а металът пробиваше дупки в подобните им на пушек тела. Кал виждаше през раните им дърветата от другата страна.