— Не биха — кресна той, но после стената отново се наклони и дробовете му се изпълниха с пушек.
Стоеше на палуба на кораб и видя как цяла армада гори в далечината. Видя как маговете скачат в морето, но щом стигнеха до водата, пипала се протягаха от дълбините, за да ги завлекат надолу. Трябваше да я предупреди. Момичето. Момичето, което съжаляваше.
— Това са елементали — каза й той бързо. — Чакат под вълните. Ако те хванат, ще те удавят.
— О, Кал! — чу я да казва с мек глас, който се разтърси от ридания.
Лежеше на тясно дървено легло. Знаеше, че умира. Дъхът му излизаше на пресекулки и чувстваше тялото си така, все едно в жилите му тече не кръв, а огън.
Не това бе планирал за живота си. Беше брилянтен ученик в най-добрия Магистериум в империята. Учителят му, Майстор Януш, бе най-мъдрият и най-могъщ измежду маговете и го бе избрал пръв на Железния изпит. Беше Макар, който оформяше Хаоса. Предстоеше му дълъг живот, изпълнен с власт и богатства.
И тогава започна кашлицата. Първоначално я пренебрегна като следствие от преумора и дългите нощи, в които работеше в лабораторията, която споделяше с Майстора си. После една нощ кашлицата го накара да се превие и видя първите капчици кръв по пода.
Майстор Януш бе извикал най-добрите земни магове да го изцерят, ала те не успяха да направят нищо. Силата бе отслабнала със здравето му. Той се бе превърнал в затворник в мансардата си. Хранеше се само когато хазяйката или Майстор Януш му носеха храна. Чакаше неизбежното с гняв.
Докато един ден не го осъзна.
Винаги го бе знаел. Противоположността на Хаоса е човешката душа. Но никога не се бе замислял какво всъщност означава това. От деня, когато го направи, той бе лежал в кревата си, обмисляше възможностите, чудеше се какъв метод да избере, каква възможност…
Вратата на мансардата се отвори. Беше Майстор Януш. Мъж в разцвета на силите си, той доближи леглото на умиращия маг. Човекът в кревата мразеше някогашния си учител. Как смееше да има здраве и бъдеще, когато вече бе живял толкова много?
Кипна още повече, когато Майстор Януш започна да се суети с възглавниците му и използва огнена магия, за да запали свещта до леглото му. В стаята вече притъмняваше. Заслуша се в по-възрастния маг, който ломотеше безсмислици как щял да се оправи скоро, веднага щом времето се оправело.
— Глупости! — каза той, като накрая не издържа. — Ще умра. Знаеш го не по-зле от мен.
Майстор Януш спря. Изглеждаше съкрушен от скръб.
— Горкичкият Маугрис! — каза той. — Толкова е жалко. Можеше да станеш велик Макар, един от най-великите, които светът е познавал. Жалко, че ще умреш толкова млад.
Ярост връхлетя Маугрис. Не му искаше съжаленията.
— Щях да бъда най-великият Макар, когото историята някога е познавала! — изрева той. — Светът щеше да трепери пред мен!
Точно тогава Майстор Януш допусна голяма грешка. Той се приближи и протегна ръце.
— Трябва да се успокоиш, момчето ми…
Умиращият маг се пресегна с цялата си сила — не тази на тялото, а на ума. Идеята, която го изгаряше отвътре, оживя с гръм и трясък. Той умееше да манипулира Хаоса. Защо да не започне да манипулира и душата?
Пресегна се в Майстор Януш с ръце, направени от пушек и пустота, и видя как очите на другия мъж се ококорват. С всичка сила изтръгна душата си от това, което я задържаше в тялото, и я натика в Майстор Януш. Чу тенекиения писък на мага, когато душата му бе изблъскана в нищото…
След няколко мига вратата се отвори. Хазяйката бе чула шума и се качи горе. Видя пред себе си това, което бе очаквала — умиращият й млад наемател бе издъхнал и лежеше блед и неподвижен в кревата си. Майстор Януш стоеше насред стаята, а на лицето му бе изписано замаяно изражение.
— Момчето — попита тя. — Почина ли?
Тогава Майсторът направи нещо много странно. Ухили се до ушите.
— Ами да — каза той, — умря. Аз обаче ще живея вечно.
— Аарън — беше гласът на Тамара. — Аарън, знам, че си там.