Аз искам да го набия нормално — каза Аарън. — Да му смачкам тъпата физиономия.
— Значи ще оживее? — попита Тамара.
Кал не можа да прецени дали не е разочарована от това, но кимна.
— Ако бе погълнат от повече време, нямаше да има много останало от него, но мисля, че пак ще е достатъчно силен, за да е опасен. Не забравяйте, че той си остава Макар.
— Значи и той може да го направи — каза Джаспър. — Може да скочи в друго тяло, докато умира, като този Маугрис.
— Ама той не знае как се прави това — възрази Кал.
— Не знаел той. Мисли като Черен лорд, Кал! — каза Джаспър. — Той знае какво е направил Константин Мадън. Знае как е оцелял след Леденото клане.
— Джаспър е прав — кимна Тамара. — Трябва да сме много внимателни.
В главата на Кал се зароди смътна идея.
— Поне имаме план — каза Гуенда, която си взе газирана напитка и отпи от нея. — Мислех, че никога няма да измислим такъв. Това всъщност си е вълнуващо.
Джаспър поклати глава, все едно му е мъчно за благоразумната Гуенда от миналото.
Кал помисли, че след като е бълнувал в несвяст пет дни, няма да може да заспи, но се оказа, че след яденето и приказките е изтощен. Виденията не му бяха позволили да си почине. Но за щастие тази нощ спа, без да запомни сънищата си.
Когато звънецът удари, той се изправи, протегна се, почеса Пакостник и отиде до общата стая. Майстор Руфъс беше там и го чакаше.
— Калъм — каза той, — радвам се да те видя на крака. Всички се страхувахме за теб, което напоследък става обичайното ни състояние. Много рискове поемаш след смъртта на Аарън. Колко пъти прекали с магията си? Колко пъти прави магия, която би била опасна даже ако имаше противотежест, каквато в момента нямаш?
Кал погледна към пода.
— Избери си друга противотежест и го направи скоро. Този човек няма да е Аарън, но може да ти спаси живота.
Кал пак не продума.
— Не мога да ти кажа да внимаваш повече, не и когато Асамблеята те изпраща срещу Алекс — тежко въздъхна Майстор Руфъс, — но ако го правиш, защото се чувстваш виновен…
— Не е така — бързо отвърна Кал.
— Смъртта на Аарън не е по твоя вина.
Майстор Руфъс постави ръка върху рамото му.
Кал кимна неловко.
Прав е — каза Аарън.
— Нищо от случилото се не е по твоя вина, Кал. Това е, все едно да се обвиняваш, че си се родил.
Майстор Руфъс зачака за миг, все едно очакваше Кал да отговори, но той не го направи.
— Мислех си — продължи Майстор Руфъс — за собственото си положение. Как човек понякога се озовава в неловка ситуация.
— Ще кажеш на съпруга си? — попита Кал. — Че си маг?
Възрастният мъж се усмихна с горчивина.
— Да, ако оцелея след всичко това, да.
На вратата се почука. Майстор Руфъс отиде и отвори широко вратата. От другата страна беше Алистър. Изглеждаше посърнал и с изпито лице, все едно не е спал няколко нощи. Косата му бе разчорлена.
— Кал! — възкликна той, избута стария си учител, дойде при Кал и го прегърна.
— Баща ти много се притесняваше за теб — каза Майстор Руфъс, когато Алистър спря да тупа Кал по раменете и се изправи да го погледне. — Дойде в Магистериума веднага щом ти се поболя и оттогава не е мръдвал оттук.
— Мисля, че чух гласа ти — каза Кал и си спомни думите на баща си, оплетени сред другите спомени и посетители.
— Руфъс — прокашля се Алистър, — може ли с Кал да останем насаме за малко?
— Разбира се.
Учтив както винаги, Руфъс излезе.
Алистър и Кал седнаха на дивана. Пакостник дойде да души панталона на баща му, след което се сви на кълбо и заспа на обувката му.
— Добре, Кал — каза Алистър, — знам, че това не беше грип или нещо от този род. Какво стана? Крещеше, че си опустошавал градове и си марширувал пред армии? Това с Врага ли е свързано?
Внимавай какво му казваш — предупреди Аарън, когато Кал отвори уста. — Ако реши, че си в опасност, ще въвлече целия Магистериум в това.
Кал осъзна, че приятелят му е прав, затова разказа на баща си редактирана версия на събитията: че спомените на Константин са били заключени в главата му, че ги е отприщил, когато е решил, че му трябват, за да спаси приятелите си, че те са го залели, но си е върнал контрола и отново ги е заключил.