— Не — отвърна Лукас.
После, както бе обещал, даде подробно упътване как да намерят Грета. Кал опита да го запамети.
— Късмет ви желая. Когато сте готови, докоснете водата и произнесете името ми. Така ще ме призовете при себе си.
С тези думи той се разпадна във водата, като се превърна в пяна и мъгла.
По пътя към колата Тамара изстискваше плитките си, а на Кал му се струваше, че подгизналите му дрехи тежат петдесет кила. След като се озърна, за да е сигурна, че никой не я гледа, Тамара призова достатъчно огнена магия, за да създаде миниатюрно огнище, на което всички да се стоплят. (Освен Пакостник. Той подскачаше наоколо и се отръскваше от водата.)
— Коя е тази Грета? — попита Кал баща си. — Да не ти е старо гадже?
— Гадна съученичка. Предполагам, че не се е променила особено.
Алистър протегна ръце към огъня. Изглеждаше замислен за нещо.
— Жалко, че е чак в Тампа. Дълъг път ви предстои.
— Не трябва ли да кажеш „ни предстои“? — изненада се Кал.
— Мисля, че се сещам за един Погълнат от въздуха — поклати глава Алистър. — Но няма време да го търсим заедно. Няма да се приберем навреме. Вие ще трябва да убедите Грета. Аз ще ви чакам в Магистериума.
— Искаш да взема колата? — попита Кал.
Фантомът бе най-ценното притежание на Алистър, той се грижеше за него, като го лъскаше и ремонтираше всеки уикенд. Кал не можеше да повярва, че баща му би му го поверил.
— Просто бъди внимателен — каза Алистър и извади пачка с банкноти от по двайсет долара, а след това бръкна в джоба си да извади ключовете. — Ти си добър шофьор и свястно хлапе. Ще се оправиш.
Кал погледна ключовете и парите. Помисли си дали да не предложи да полетят, но знаеше, че със собствената си магия нямаше да стигнат далеч, а нямаха време да издирват елементал, който да ги пренесе. Попита баща си:
— Какво ще правиш?
— Имам приятел, който да ме откара. Не се тревожи. Ще бъда в Магистериума с Погълнат от въздуха в уреченото време.
Той потупа Кал по гърба, а после промени решението си и го прегърна силно.
— Почти приключихме.
Алистър го пусна и махна на другите. После засвирука и тръгна през паркинга към пътя.
— Мислите ли, че наистина може да убеди Погълнат от въздуха? — попита Гуенда.
— Да се надяваме — каза Кал, като седна на шофьорското място и хвана волана.
За последно бе седял на това място като малко момче. Тогава се преструваше, че шофира, като бръмчеше уста.
Тамара седна до шофьора и остави Гуенда на задната седалка с Пакостник и Джаспър.
Кал завъртя ключа и натисна педала на газта.
Помниш ли, когато трябваше да карам, понеже ти знаеше как? — попита Аарън.
Още не съм сигурен, че знам как — помисли в отговор Кал.
Тамара пусна радиото, докато Кал внимателно излезе от паркинга и насочи колата към пътя.
— Имаш книжка, нали? — попита Гуенда.
— Условно — каза той.
— Какво трябва да означава това? — попита тя разтревожено.
— Пробна е — каза той. — Не съм се обучавал много в затвора, по време на отвличането и после когато едва не умрях.
Това не успокои Гуенда, но Джаспър не изглеждаше разтревожен. Той погали Пакостник и погледна през прозореца.
— Обичам пътуванията — каза той, докато гледаше променящия се пейзаж — и игрите на път. Трябва да пробваме някоя.
Гуенда го удари по рамото.
— Оу! — извика той.
— Удари другарчето си — усмихна се тя. — Какво? Мислех, че харесваш игрите на път.
Той се протегна и я погъделичка под мишницата, като я накара да избухне в смях. Пакостник излая и опита да се премести.
— Гуенда е страхотна — каза Кал на Тамара, като ги гледаше в огледалото. — Най-сетне някой, който харесва Джаспър дори по-малко от мен.
Тамара завъртя очи, все едно е казал нещо идиотско. Кал нямаше представа какво толкова глупаво е казал, но не искаше да си го признае, затова остана загледан в пътя.
Може би ревнуваше. Не искаше той да прави комплименти на друго момиче. Но пък не изглеждаше особено разтревожена. Беше се облегнала на прозореца и гледаше минаващите покрай тях коли леко усмихната.
След няколко часа обаче вече никой не се усмихваше. Бяха уморени, неспокойни и гладни. Пътят минаваше обратно по маршрута, по който бяха дошли, пак през Пенсилвания, а после през Западна Вирджиния, Вирджиния, Северна и Южна Каролина, а накрая през Джорджия и Флорида. Щеше да им отнеме почти едно денонощие — осемнайсет часа — за да стигнат навреме. Кал пресметна, че могат да го разделят на два дълги дни каране с преспиване в хотел.