Накрая спря на паркинга на един „Тако Бел“. Ролс-ройсът потрепери леко, когато угаси двигателя му, и това притесни Кал. Надяваше се да не му се наложи да поправя прочутата с капризите си кола.
— Задникът ми е изтръпнал — каза Тамара, когато излезе от колата. — Да си вземем храна за вкъщи и да намерим място за сън.
Всички умираха от глад, затова се върнаха с олюляване до колата, натоварени с газирани напитки и пликчета с такоси. Джаспър опита да намери хотел през телефона си, което доведе до много крясъци и грешни завои, след които Кал трябваше да променя посоката наново. Накрая стигнаха до хотел „Червеният покрив“ и Джаспър използва кредитната карта на баща си, за да ангажира трите свободни стаи.
— Тамара и Гуенда ще спят заедно — обяви той — аз и Кал ще имаме собствени стаи.
Последваха викове на недоволство, но Джаспър поясни, че той е платил за стаите и затова ще има собствена, а ако някое от момичетата иска да спи в една стая с Кал, това си е тяхна работа. Накрая ядоха студени такоси и начоси в двора на хотела, докато слънцето залязваше в далечината.
Вечерта Кал дълго лежа, без да може да заспи. Чувстваше, че тежестта за всичко е върху неговите плещи. Трудно му беше да се съсредоточи, когато знаеше, че той е причината всички да са тук, за да се готвят за борбата с Алекс, а също и за всичко гадно, което някога се бе случвало на тоя свят.
Което преувеличаваше нещата само малко.
Това не е вярно — каза Аарън.
На вратата се почука. Кал се надигна от леглото. Питаше се дали Джаспър не иска друга услуга. Но не беше Джаспър. Беше Тамара.
— Мога ли да вляза? — попита нервно тя.
Беше по пижама и обута с пухкави чехли. Прасковеният цвят на пижамата караше кожата й да изглежда бляскава.
— Ами, ъъъ… — отвърна Кал.
Просто кажи да — подразни се Аарън.
— Разбира се — каза Кал и се дръпна от вратата.
Радваше се, че не е с най-окъсаните си панталони и беше облякъл чиста риза. Освен това се беше изкъпал около пет пъти, понеже още му бе гадно от подгизването в Ниагара.
Тамара влезе и седна на ръба на леглото. Беше съвсем на ръба и изглеждаше, че може да падне.
— Кал — каза тя и се заигра с гердана си, — виж, исках да поговорим за…
— Ще ми станеш ли гадже? — изтърва думите Кал.
О, не, не сега — изпъшка Аарън.
— Млъквай! — каза Кал.
— Знам, че говориш с Аарън — повдигна вежди Тамара. — Може би ще е по-добре да проведем този разговор насаме.
А, давайте — каза Аарън. — Аз и без това нямам какво да правя.
— Аарън казва, че и без това няма какво да прави — повтори Кал.
— Не съм сигурна, че това е много романтично — вметна Тамара.
— Но това е проблемът — каза Кал. — Познаваш ме от малък и винаги си виждала добро в мен, въпреки че съм бил седемнайсет различни зли магове.
Осемнайсет, но кой ти брои — каза Аарън.
— Знаеш истината за мен — продължи Кал, — цялата истина. Която никой освен Аарън не знае. И винаги си вярвала в мен. Освен може би в началото, но… Караш ме да върша добрини, Тамара. Да спасявам хора, само и само да те зарадвам.
— А не защото наистина искаш да ги спасиш? — попита тя.
Кал се усети, че може би леко е объркал нещата.
— Ами понякога искам — отвърна той, — но друг път бих се радвал някой друг да свърши тази работа.
— Откровен си — усмихна се Тамара — Давай.
— Ами искам да излизаме заедно. Знам, че съм объркал сериозно живота ти и в момента съм обсебен от най-добрия ни приятел, без дори да броим цялата история с Врага на Смъртта. Разбирам защо може да ти е писнало от мен. Но ако не ти е, ако се питаш как се чувствам, искам да сме гаджета.
— Кал, наистина те харесвам — угасна усмивката на Тамара.
Ох! — каза Аарън, което не подобри настроението на Кал.
— Всичко е наред — прекъсна я Кал, понеже вече знаеше отговора, но не искаше тя да го изрича. — Няма нужда да ми казваш нещо веднага. Просто помисли за това. Можеш да ми кажеш, след като се оправим с Алекс.