— Няма начин — каза Гуенда, — водата е пълна с алигатори, сигурна съм.
— Може да прелетим и да видим дали няма да изскочи нещо — рече Кал.
Точно тогава повърхността на реката потрепери. Спряха и се загледаха.
Стояха на място, където реката променяше посоката си. Самата вода бе с мътен кафеникав цвят. Високи кипарисови дървета опасваха бреговете.
— Май това беше алигатор — каза нервно Гуенда. — Те понякога излизат на брега и изяждат някой човек.
— Откъде знаеш толкова много за алигаторите? — поинтересува се Джаспър.
— Понеже ги мразя! — каза тя. — Те са като динозаври с огромни зъби и… Какво е това?
Реката образува водовъртеж, който излезе от водата и се завихри около кипарисите. Внезапно се чу шумно смукване и плясък като вулкан, изригнал навътре. Дърветата започнаха да потъват във водата.
— Дупка! — каза Тамара. — Виждала съм клипове с такива! Назад!
Всички отстъпиха и загледаха изумено как дърветата и земята на ръба на реката биват повлечени надолу от отворилата се дупка с гаден шумен звук. Дърветата се счупиха с хрущене, клоните се строшиха, когато бяха завлечени под повърхността на водата, която закипя и разкри нещо огромно — великанка от прах и кал. Устите им увиснаха, когато създанието се издигна пред тях. Риби и огромни червеи закапаха от тялото му, а над блатото се разнесе невероятна смрад като от гниещи боклуци. Великанката отвори масивните си кафяви очи.
— Опитва се да ни уплаши — изсъска Тамара, когато другите отстъпиха назад със звуци като пред повръщане. — Лукас ни предупреди, че тя мрази хората.
— Получава й се — каза Джаспър, като примигваше от сълзите в очите си. — Страх ме е.
— Махайте се, магове! — каза Грета.
Гласът й прогърмя. Още кал падна от нея и пльосна в блатото.
— Приятно ми е да се запознаем — прокашля се Кал. — Калта и червеите изглеждат яко… ъъъ… някак могъщи.
Грета се протегна и счупи едно дърво на две.
— Това можеше да е гръбнакът ти — промърмори Джаспър.
Ласкателствата няма да помогнат — каза Аарън. — Но мисля, че тя мрази Асамблеята.
— Виж — каза Кал, — съжаляваме, че те безпокоим. Но нямаме избор. Нуждаем се от помощта ти.
Грета примигна и във водата се посипа кал.
— Но защо да искам да ви помагам?
— Знаем, че Магистериумът те е изоставил по време на войната — каза Кал. — Оставили са те да станеш Погълната и после са те прокудили.
Грета кимна.
— На земята се е появил Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Казва се Алекс. От Магистериума му строят огромна златна кула. След няколко дни ще ни изпратят при него, та да може да ни убие.
— Това не е вярно — изсъска Тамара, но се спря. — Всъщност технически е вярно.
— Какво ми пука? — каза Грета, но вече говореше замислено. — Какво са направили маговете за мен?
— Двама други Погълнати ни помагат — каза Гуенда. — Раван огнената и Лукас водният.
— Асамблеята ще е принудена да признае какво си направила за тях — добави Кал. — Ще ги е срам заради отношението им към теб.
Грета тихо изръмжа. Кал осъзна, че ужасната смрад вече я няма и самата Грета изглежда някак различна — вече не ръсеше червеи и риби. Вместо това по скалистото й тяло никнеха цветя, както и шарени гъби.
— Асамблеята трябва да признае позора си — каза Грета. — Ние сме Погълнати, а не елементали. Магове. Не бива да ни държат по затвори. Да се отнасят с нас като с чудовища.
— Това е начин да покажеш, че Погълнатите не са чудовища. Че могат да спасяват хората — каза Кал, — а ако Алекс не бъде спрян, не се знае какво още може да унищожи. Той може да съсипе целия свят. Това ще засегне и теб, и другите Погълнати.
— Погълнатия от Хаоса обича ли жаби? — прогърмя замислено Грета.
Всички притихнаха. Дали щеше да е по-добре, ако каже, че ги обича — или пък не?
Мисля, че трябва да кажеш „не“ — каза Аарън. — Алекс нищо не обича.
— Сигурно иска да ги унищожи — каза Кал.
— Значи трябва да бъде спрян — рече Грета. — Обичам жабите. Те са мои приятели.
— Кажи ни как да те призовем — каза Кал. — Обещавам, че ще го направя само когато всички Погълнати са се събрали и е настъпил часът да се бием с Алекс.
Нещо изскочи от земята между краката на Кал. Блестящо парче кварц, подобно на друза.