Четиримата ученици се изправиха. Докато следваха Майстор Руфъс извън трапезарията, Кал хвана ръката на Тамара.
Сигурен ли си — попита Аарън.
— Трябва да ти кажа нещо — рече й Кал, — понеже обещах, че няма да имаме повече тайни.
По пътя към Асамблеята й прошепна на ухо всичко, което е намислил. Тя не възрази и не му каза, че вършат нещо нередно. Само попита:
— Смяташ ли, че ще проработи?
— Надявам се — отвърна Кал и отидоха да се изправят срещу Асамблеята.
Маговете от Асамблеята винаги изглеждаха сериозни, но този път все едно бяха на погребение. Кал погледна по дългата дървена маса и разпозна лицата на Майстори от Магистериума и хора от важни семейства като Раджави. Маг Грейвс бе над всички тях като председател.
— Господин Хънт — каза Грейвс, като направи жест към Кал и Тамара да дойдат и да застанат пред масата.
Тя беше на импровизиран подиум, така че всички да ги гледат отвисоко, някои безизразно, други жалостиво.
— Разбираме, че сте изготвили план.
— Правилно сте разбрали — каза му Кал, като опита да излъчва увереността, която никога не бе смятал, че има. — Ще изтръгнем Алекс от Хаоса.
— Смятате, че изобщо е възможно? — каза Майстор Милагрос. — Това никога не е правено!
— Правено е всъщност — каза Кал. — Нужни са четирима Погълнати, които да представляват всеки от елементите.
— Искате да ви осигурим Погълнати от килиите ни? — каза Грейвс. — Това е невъзможно!
— Няма нужда — сряза го гневно Тамара, — ние си съставихме собствен отбор.
— Макар че вие обещахте, че ще ни сътрудничите и помагате — добави Кал.
— Обещахме да не пречим — отвърна Грейвс — и не сме го правили.
— Ами не започвайте сега — каза Кал, — понеже целият план зависи от това дали аз, Тамара и Джаспър ще успеем да направим исканото от вас. В замяна обаче и ние ще поискаме нещо.
— Какво е то? — попита Майстор Норт.
— Да пощадите Алекс Страйк — каза Кал.
В стаята се разнесе мърморене. Кал чу думите „предател“, „никога“ и дежурното „враг“. Гневът се надигна у него и той си позволи да го изпита. Беше по-добре от това да е уплашен.
„Не съм този, който мислите, че съм — помисли си той. — Много по-лош съм.“
Тамара надвика врявата.
— Научихме, че може би Алекс не контролира себе си. Може би е заробен от някой друг, по-силен. Може да не носи вина за никое от деянията си.
Джаспър обърна глава към Кал, а Гуенда се намръщи. Това направи и Майстор Руфъс. Всички видимо искаха да го прекъснат, но не го направиха.
— И кой може да е този някой? — поиска да разбере Грейвс. — Видяхме го да води армия обсебени от Хаоса. Дори да е бил заробен от Майстор Джоузеф, магията трябва да се е прекъснала в мига, в който Джоузеф е загинал.
— Мащехата му. — Кал си пое дълбоко дъх. — Анастасия Таркуин.
Всички се втренчиха в него, а после се спогледаха. Анастасия Таркуин бе една от тях, Маг от Асамблеята. Чак след битката бяха осъзнали измяната й, както и коя е всъщност — майката на Константин Мадън, която тайно бе помагала на Майстор Джоузеф да докопа Кал, с надеждата той да си спомни миналото си.
— Всичко, което искам, е, ако се окаже, че не е действал по своя воля, да не бъде хвърлян в Паноптикона — каза Кал. — Знам какво е да те съдят, да мислят, че си зъл, когато обстоятелствата са те притиснали в една посока и не ти е останал никакъв избор.
— И наистина вярвате, че случаят с Алекс е такъв? — повдигна рунтавите си вежди Майстор Руфъс.
— Знам какво е да мислиш, че не можеш да се върнеш, че нямаш надежда за втори шанс.
Кал опита да изглежда възможно най-симпатичен и героичен, но се притесняваше, че се случва обратното.
— Ако вярваш, че можеш да победиш Алекс и да го плениш жив — каза Грейвс, — значи смяташ, че може да бъде отведен като затворник.
— Това е нелепо — загледа ги невярващо господин Раджави. — Той ще си остане неконтролируем Макар.
— Няма, няма — бързо добави Кал. — Като филтрираме Хаоса от него, ще изгуби и силите си на Макар. Ще бъде обикновен маг.
— Това е лудост! — Грейвс бавно поклати глава.
— Помислете за всичко, което знае — каза внезапно Тамара. — Магията на Майстор Джоузеф, тайните на Анастасия. Ако умре и не научим тези неща…