Очите на Грейвс заблестяха.
— Нали разбирате, че ако се бунтува или съпротивлява, ще се наложи да го убием — каза той.
— Разбира се — съгласи се Кал, — това е ясно. Просто смятаме, че това е добър човек, контролиран напълно от Анастасия.
— След като бъде победен, ще трябва да го доведете пред Асамблеята, за да докладва всичките си престъпления и каква роля е играла Анастасия в тях. После ще решим на какво да повярваме — каза Грейвс.
— Разбирам и благодаря — каза Кал, — но има още нещо. Искам да промените политиката си за Погълнатите.
— Не говориш сериозно! — каза Майстор Норт.
— Напълно сериозен съм — рече Кал. — Ако те ни помогнат да победим Алекс сега, ще трябва да получат справедливо отношение. Не да се отнасят с тях като с престъпници и чудовища.
— Повечето си живеят кротко — внезапно се обади Джаспър. — Никой не казва, че не бива да арестувате Погълнат, сторил нещо лошо, но е грешно да ги възприемате като злодеи, без да им давате шанс.
— Това е заради сестра ти — присви очи Грейвс, — нали, Тамара?
— Раван е добър пример — потвърди момичето. — Тя никога не е правила нещо лошо.
Джаспър изкашля подобие на думи, които прозвучаха като „бягство от затвора“. Никой не му обърна внимание.
— Тя помогна да победим Майстор Джоузеф — каза Тамара — и за награда я преследват.
— Защото е опасна — каза Грейвс.
— Много неща са опасни — тихо каза госпожа Раджави. Мъжът й я погледна, все едно иска да й каже нещо, но тя гледаше право напред.
Тамара продължи:
— Асамблеята може да реши, че съм пристрастна, но бих искала да кажа, че срещите с Раван ми разкриха, че макар Погълнатите да се променят, те не стават елементали. Трябва да се отнасяме с тях по-добре и ще си спечелим отлични съюзници.
— Това е много необичайно — прокашля се Грейвс.
Кал зачака. Не искаше да отстъпва повече.
— Ще обсъдим проблемите и ще ви информираме за решението си — каза леко пораженски Грейвс, — а сега искаме да ви пожелаем късмет. Готови сме да помогнем, щом Алекс бъде… изтръгнат. Ще бъдем там, готови с щитове, за да сме сигурни, че той няма да извика още същества на Хаоса. Ще бъдем свидетели на смелостта ви.
„Но няма да помогнете“ — помисли си Кал, а на глас каза:
— Ами благодаря, страхотно. Като приключим, ще се върнем и ще обсъдим каква награда искаме.
— Награда? — заекна Грейвс. — Каква награда?
— Ще ви съобщим — обеща Кал и се ухили към Джаспър. Ако успееха, освобождаването на бащата на Джаспър от затвора щеше да е фасулска работа.
Напуснаха Асамблеята заедно. Докато излизаха, Кал дочу как разпитват Майстор Руфъс и се почувства леко гузен. Но не беше време за терзания.
— Какво стана всъщност? — попита Гуенда.
— Какво имаш предвид? — невинно рече Кал.
— Наистина ли смяташ, че Алекс е контролиран от друг човек?
Тя го погледна по начина, по който гледаш някого с убеждението, че може да разбереш дали те лъже. А Кал се надяваше това да не е вярно.
— Може би — каза той.
— Хубаво, не ми отговаряй. Връщам се в стаята си. Джаспър, идвай.
И Гуенда сърдито се отдалечи. Джаспър изненадващо я последва без коментар.
Тамара въздъхна. Изглеждаше гузна.
Знаете, че още не сте направили нищо, нали? — каза Аарън в главата на Кал.
Какво имаш предвид? — попита Кал.
Няма да ти хареса, но има още един човек, когото трябва да навиете.
Кал имаше лошото предчувствие, че вече знае отговора.
Анастасия Таркуин. Трябва да я убедите да потвърди историята ви, а тя няма да го направи.
Кал обясни на Тамара проблема с Анастасия Таркуин и че според Аарън трябва да се свържат с нея.
— Но аз дори не знам как да направя това! — добави той.
— Можем да й се обадим по торнадо телефона — каза Тамара.
— Така няма да стане! — отвърна Кал. — Алекс вероятно я тормози по някакъв начин. Не мисля, че й е възможно да си говори по телефона.
— Ако е така, ще пробваме нещо друго.
Тамара се обърна и се отправи към кабинета на Руфъс.
Не искам да говоря с нея — помисли си Кал. — Никога не знам какво да й кажа.
Чуй ме — успокои го Аарън. — Бил съм известно време в сиропиталище. Знам как да говоря с хора, които искат да им викаш „мамо“.