Кал не можеше да възрази на това. Последва Тамара до кабинета на Руфъс по път, който ги преведе покрай подземна река. Спомни си първия път, когато той, Тамара и Аарън бяха пътували заедно през нея. Бяха на лодка с Руфъс и гледаха в почуда как той призовава водни елементали, които да бутат лодката. Кал си спомни как смехът на Тамара и Аарън отекваше по стените на пещерата.
Водата си спомня какви сме били… — обади се Аарън.
Кал изсумтя. Стигнаха до кабинета на Майстор Руфъс и Тамара отвори вратата. Торнадо телефонът бе на бюрото на Руфъс и за пръв път Кал забеляза снимката до него. На нея Руфъс беше прегърнал мъж със златни рамки на очилата. Изглеждаше симпатичен човек, може би собственик на книжарница или киносалон. Кал се запита как ли ще се почувства, когато разбере, че е омъжен за таен магьосник нинджа.
Тамара опря ръка на стъклото, зад което се вихреше торнадо телефонът.
— Анастасия Таркуин — каза тя.
Пушекът зад стъклото се завъртя и сгъсти. Кал видя очертанията на нещо, което приличаше на съвременно таванско помещение — широко пространство с дърво, хром и големи прозорци, които гледаха към място, за което предположи, че е град Ню Йорк. Анастасия седеше до голяма метална мивка и вдигна очи изненадана, когато пушекът се събра на лицето й.
— Кой е? — изсъска тя и се огледа.
— Аз съм, Калъм Хънт.
Изражението на Анастасия се промени. Тя се поколеба и каза:
— Не е безопасно да разговаряме. Може да се върне всеки момент.
— Явно има предвид Алекс — промърмори Тамара.
Кажи й, че ти е липсвала — подсказа Аарън.
— Липсваше ми — каза Кал.
Тя едва ли щеше да му повярва. Беше отказал да я посети в затвора. Изражението й обаче омекна.
— Нека се видим в изоставеното село на Ордена — каза тя. — Там ще можем да поговорим.
От далечината се чу звук на отваряща се врата и тя отчаяно им махна:
— Изчезвайте! Ще се видим след час!
Тамара вдигна ръка от стъклото и образът вътре отново се разпадна в облак дим, но не и преди Кал да види как Алекс влиза в мансардата. Изглеждаше сякаш излъчва тъмнина дори през механизмите на телефона.
— Гнусно ми е — каза Кал, загледан в дима.
— Не толкова, колкото вероятно ще се чувстваш след разговора с нея — сряза го Тамара. — Селото не е близо, трябва да тръгваме.
— Не мисля, че е редно да идваш — каза Кал, знаейки, че на нея това няма да й хареса.
— Идвам, разбира се — каза тя, — не се дръж глупаво.
— Това може да е капан — каза Кал. — Мисля, че Анастасия беше искрена, но може да реши, че за да ме опази, трябва да ме отвлече отново. Това винаги съществува като възможност.
— Тогава ще ти помогна да се измъкнеш — каза Тамара.
— Ако обаче Анастасия дойде, по-лесно ще бъде убедена в правотата ни, ако съм сам — въздъхна Кал.
Искаше му се Тамара да го придружи, но знаеше, че не бива.
Поне имаш мен — каза Аарън.
— Хубаво — рече Тамара, — няма да извървя целия път с теб, но ще застана на върха на хребета, за да съм сигурна, че нищо лошо няма да се случи. Ако Анастасия те отвлече или предаде, поне мога да съобщя на маговете и да тръгнем след вас.
— Добре — въздъхна Кал.
Измъкнаха се през Портата на Мисиите. Когато минаха покрай другите ученици на излизане, Кал забеляза, че някои си шепнат, но не личеше да го одумват. Не се мръщеха и не изглеждаха уплашени. Вероятно самият той бе изглеждал така все някога, когато гледаше как по-големите ученици излизат на важна мисия.
Тръгнаха заедно през гората. Тамара хващаше Кал за ръка, когато трябваше да минат през каменист участък или да прескочат дърво. Кал си помисли за нощта, в която тя бе дошла в хотелската му стая, за разговора, който не бяха довършили. Може би трябваше да каже нещо? Но сега не беше идеалният момент да говорят за връзката си, тъй като съществуваше реалната възможност Анастасия да му откъсне главата с въздушна магия веднага щом го види. Когото излязоха на хребета, все още се мъчеше да реши какво трябва да каже.
Тамара го целуна по бузата.
— За късмет — каза тя при изненаданото му изражение. — Късмет и на Аарън. Ще се справите чудесно.
Това прозвуча малко странно, но Кал се зарадва.
— Ако чуеш ужасен жалостив писък, значи съм аз — каза той и тръгна надолу по хълма.