Анастасия го чакаше права сред останките от селото на Ордена на Безредието, а зад нея се рееше въздушен елементал. Къщите изглеждаха дори по-порутени, а земята беше обрасла с повече бурени от последния път, когато идваха тук. Тогава се биха с Алекс и Аарън загина. Беше смущаващо да са на същото място, със сходни позиции на играчите.
Не думай — каза Аарън. В гласа му имаше нервност, която притесняваше Кал. Все пак бяха на мястото, където Аарън бе загинал. Опита да прогони тази мисъл, за да не я споделя с него.
Анастасия му се усмихна още щом го видя. Той отвърна на усмивката й. Опита се да изпита съчувствие. Все пак тя беше обичала Константин, въпреки всичко, което бе направил. Бе го обичала достатъчно, за да го върне в Магистериума и да действа зад кулисите така, че да му осигури безопасност, дори след като се бе превърнал първо в чудовище, а после и в напълно различен човек.
Тя обичаше Константин по начин, сходен с този, по който Алистър обичаше Кал. Но баща му едва ли би търпял глупостите за Врага на Смъртта. А може би грешеше. Може би Алистър щеше да го обича дори ако бе станал Черен лорд.
Кал не беше сигурен в какво предпочита да вярва, но наистина му стана съвестно за Анастасия.
Кажи й, че си отключил част от спомените си — подсказа Аарън, — но не казвай какви. Кажи й, че съжаляваш, задето не си я спомняше преди.
— Трябва да ти кажа нещо, Анастасия…
Тя го погледна със смесица от колебание и надежда.
— Наистина не те помнех преди, съжалявам — каза Кал, — но след като Алекс дойде тук, осъзнах, че Константин е заключил спомените си в главата ми. Притеснявал се е, че умът на бебе няма да може да ги понесе. Направил е всичко, за да не си ги спомня, преди да съм готов.
— А сега готов ли си? — попита с копнеж Анастасия.
— Предполагам — отвърна Кал. — Нападнаха ни вълци и спомените просто се върнаха сами. Видях се как вървя напред-назад пред гроба на Джерико.
Кажи й, че си видял и нея — бързо вметна Аарън.
— Успях да видя и теб, мамо — каза Кал. — Разбрах колко си ме обичала. Колко си се притеснявала за мен.
Лицето на Анастасия се изкриви. Внимателно поставеният грим се размаза от сълзите, които потекоха по бузите й.
Кажи й, че вината не е нейна.
— Нищо от случилото се с мен не е по твоя вина — повтори Кал.
— О, Кон! — изхлипа тя и се хвърли към него.
Прегърна го силно. Кал заби пети в меката пръст, за да не бъде съборен. Беше висок колкото Анастасия, обаче тя имаше силата на истерията в себе си.
— Но сега отново имам нужда от помощта ти — каза Кал.
Много бързаш, бъди мил!
— Моля те — добави Кал, — става дума за Алекс.
Анастасия се отдръпна от него объркана.
— Знам, че той е много ядосан — каза тя. — Обвинява теб, а не бива. Не разбира как си забравил. Сигурна съм, че щом му обясниш…
Кал сподави насмешката. Да се обяснява на Алекс!
— Няма да мога да го направя — каза той. — Магистериумът е нагласил нещата така, че двамата с Алекс да се сбием. Искат от мен да го убия.
— Варвари! — потъмня лицето на Анастасия. — Да изправят брат срещу брата…
Не може да мисли за нас като за братя! — възмути се Кал.
Не бива да й противоречиш — вразуми го Аарън. — Накарай я да разбере опасността. И двамата с Алекс може да умрете.
— Знаеш колко съм силен — каза Кал, като опита да я погледне по начина, по който вероятно Константин би го направил. — Ако двамата с Алекс влезем в битка, ще се убием взаимно.
— Но той е Погълнат от Хаоса! — със страх го погледна тя.
— Не мисля, че някой от нас ще оцелее. Затова се нуждая от помощта ти.
— Можем да избягаме — предложи Анастасия. — И тримата. Да живеем заедно. Аз и двамата ми синове.
Очите й се насълзиха.
— Не и докато Алекс е Погълнат от Хаоса — каза Кал. — Това е болест, която трябва да излекувам. Докато Хаосът го яде отвътре, той ще ме мрази. Един ден ще намрази и теб.
— Погълнатите не може да бъдат излекувани! — възрази Анастасия.
— Може. — Кал опита да излъчва увереност и спокойствие, докато Аарън му говореше тихо. — Всичко съм измислил. Магистериумът иска да се срещнем в битка, а аз знам как да извлека Хаоса от него. Щом това се случи, той ще се оправи — но само ако им кажеш, че Алекс е извършил всичките си престъпления по твоя воля.