Кал се ухили. Чувстваше се леко смутен, но изненадващо спокоен, докато обличаше дрехите, осигурени му от Магистериума. Върза ботушите, пъхна Мири в колана и излезе в общата стая. А там Гуенда и Джаспър се мляскаха на дивана. Това бе като да излезеш на разходка в поле с цветя някоя прекрасна утрин и да те сгазят с валяк.
Отвратително! — измрънка Аарън.
— Очите ми! — извика Кал и размаха ръце във въздуха. — Ослепях!
Тамара излезе от стаята си точно навреме, за да види как Джаспър и Гуенда отскачат един от друг.
— Какво става? — намръщи се тя. — Чух викове!
Вратът на Джаспър беше ален.
— Ние… ъъъ… обсъждахме някои въпроси помежду си.
Гуенда гледаше срамежливо към земята, леко усмихната.
— Това ме хвана неподготвен — каза Кал, леко замаян.
— Шегуваш ли се? — сръчка го с лакът Тамара. — Чакам го от цяла вечност! Защо мислиш бе целият онзи флирт в колата?!
— Флирт? — попита Джаспър.
Сега вече бе ядосан. Но Гуенда и Тамара се спогледаха усмихнати.
— Хайде — каза Тамара, — ще закусим и после отиваме на битка с Черния лорд. Истинският Черен лорд.
Хапнаха бързо. Гуенда и Джаспър се държаха за ръце през цялото време и Кал се запита дали не трябва да целуне Тамара, да я хване за ръката или нещо подобно. Не беше честно нескопосаният Джаспър да разбира повече от Кал за момичетата, а понякога дори и за магията.
Тамара те харесва — каза Аарън. — Не забравяй, днес сме оптимисти.
— Ти всеки ден си оптимист — промърмори под нос Кал.
В този миг някой почука на вратата и нямаха повече време за разговори. Майстор Руфъс ги чакаше отпред заедно с Майстор Милагрос и маг Грейвс от Асамблеята. Бяха донесли и вълшебно въже.
— Няма да ви вържем здраво — каза Грейвс, — но трябва да се държим, все едно изпълняваме заповедите му.
— Тамара — каза Майстор Милагрос, — сестра ти е тук и иска да говори с теб.
— Раван? — попита Тамара.
— Още не е призована. Кимия иска да разговаря с теб. Чака те пред портите.
Кал внезапно си спомни, че Алекс бе искал да му предадат и Кимия, тъй като явно смяташе, че тя все още му е гадже.
Помнеше и последния път, когато бе видял Кимия. Беше се хвърлила на врата на Алекс, докато той се смееше злорадо. Тамара я гледаше като ритната в корема, така че и Кал не я харесваше особено.
— Добре — видимо преглътна Тамара, — съгласна съм да се видим.
Тръгнаха по коридора след Майстор Руфъс. Оптимистичното настроение на Кал бързо се превърна в напрежение, докато минаваха покрай групи от мълчаливо зяпащи ги ученици. Беше почти сигурен, че повечето от тях не разбират какво става, но знаят достатъчно, за да са сигурни, че е нещо лошо. В крайна сметка мнозина бяха видели как Алекс ги напада, и всички виждаха златната кула, която се издигаше на хоризонта като нож, насочен срещу небето.
Кал продължи неволно да запаметява всичко около себе си с поглед. Вратата към старите им помещения, онези, които бе споделял с Тамара и Аарън. Пътят към трапезарията. Криволичещият път до библиотеката. Блестящите редици камъни в стените. Стълбите, които водеха към Галерията. Не можеше да спре да се пита дали не ги вижда за последен път.
Внезапно се чу силен лай. Пакостник изскочи от вратата на стаите им и се втурна след тях. Едва не блъсна Кал, като скочи с лапи на гърдите му и заскимтя отчаяно.
— Какво става? — потупа го Кал по главата. — Какво не е наред, момчето ми?
Нищо — каза Аарън. — Иска да дойде с нас.
— Просто иска да дойде с нас — каза Тамара. — Не трябва да го оставяме.
— Но той вече не е обсебен вълк — каза Кал. — Не е честно да го взимам.
— Не е ли по-добре — каза Руфъс, — че иска да те придружи, защото те обича и е верен на теб, а не на Хаоса? Той е твоят вълк. Спечелил си е правото да върви редом с теб.
Така излязоха от Портата на Мисиите като група от шестима — Майстор Руфъс, Тамара, Гуенда, Джаспър и Кал, а Пакостник вървеше най-отзад.
Кал видя Кимия веднага. Чакаше с господин и госпожа Раджави, бяха се сгушили заедно в малка семейна група. Всички гледаха притеснено към Алистър, който се рееше до група магове от Асамблеята — близо, но не прекалено.