Надяваше се да не се превърне в негова гробница. Приземиха се на тревата пред единичната врата на кулата. Веднага щом краката им докоснаха земята, черен облак затъмни небето и даде знак за пристигането на Алекс с гръм, който удари участък с нападала шума и я овъгли, като накара всички да подскочат.
— Ах, това наивно дете! — поклати глава Грейвс.
Алекс се появи със свитата си в небето. Все още яздеше своя дракон на Хаоса, но сега облеклото му бе дори по-гиздаво. Беше облечен в черно — разбира се! — с огромни ботуши с масивни сребърни катарами във формата на мълнии. На раменете му се вееше плащ.
Това истински плащ ли е? — почуди се Аарън.
Няма какво друго да е — помисли си Кал.
Косата на Алекс бе повдигната с гел. Зад него летяха два елементала на Хаоса, непостоянни във формата си на коне. Ту им поникваха криле, ту копитата им се разтягаха в пипала на октопод. Кал се досети, че един от тях е за Анастасия, а другият вероятно за Кимия.
Когато Алекс кацна, плащът му изплющя във въздуха. Кал забеляза короната от черен метал на главата му. Разклоненията й напомняха на зъби. И макар да знаеше, че това е добре преценено и Алекс цели да постигне една илюзия, Кал се върза и усети да го полазват тръпки.
— Магове от Асамблеята и други важни персони, доволен съм, че се преклонихте и направихте пожеланото от мен, като с това признахте превъзходството ми — високо произнесе Алекс. — Построили сте приятна кула. Смятам да управлявам тихо и кротко от нея, без да ви безпокоя особено много. Не искам да правя гнусотии като Врага на Смъртта. Няма да съживявам хора и животни. Не ми приляга. Просто искам да покажа на всички колко съм готин и страшен.
— Имаш предвид всички в света на маговете? — попита леко гневно Грейвс. — Все пак възнамеряваш да запазиш голямата тайна за магията, нали?
Алекс се изкикоти, закискаха се и създанията около него. Това бе далеч по-страшно от приказките му. Може и да беше само едно наивно дете, както бе казал Грейвс, но имаше огромна сила и чудовища на разположение.
— Кое да пазя? — подигра се той.
— Тайната за света на маговете! — гръмна гласът на Грейвс. — Не казваме на онези, които не притежават магия, за съществуването й! Това подлага на риск и тях, и нас! Достатъчно трудно бе да построим тази глупава кула, без да ги плашим с магията, необходима за това…
— Кулата ми не е глупава — каза Алекс и махна небрежно по посока на Грейвс.
Черни пламъци изригнаха от пръстите му и погълнаха мага от Асамблеята. За броени секунди от него не бе останало нищо освен овъглена трева.
Кимия изпищя, но сподави вика си с огромно усилие, тъй като Алекс й се намръщи. Маговете също се развикаха. Гласовете им отекнаха на поляната. Джаспър гледаше загрижено към Гуенда. Тамара само мрачно поклати глава.
Майстор Руфъс пристъпи напред в почернелия кръг.
— Алекс Страйк! — каза той.
— Майстор Руфъс — изсмя се Алекс. — Джоузеф не спираше да дудне за теб. Великият маг, учителят на Константин Мадън. Но аз бях твой асистент и не видях нищо велико. Константин постигна всичко въпреки теб, а не заради теб.
Погледът му се премести върху Кал и устата му се изкриви в усмивка.
— Виж как оплеска нещата с Калъм.
— Ако искаш, постъпи с мен, както стори с Грейвс — каза Руфъс и Кал се напрегна.
Не мислеше, че би понесъл Алекс да изличи учителя му от лицето на земята. Щеше да се наложи да се освободи от оковите си, а това би съсипало всичко.
— Тогава обаче няма да постигнеш нищо. Ще има война с маговете, а ти сам каза, че не я искаш. Предпочиташ да те оставят на мира.
— Не е лъжа — отвърна Алекс, като разглеждаше ноктите си.
— Ще е по-лесно и за теб, и за обикновените хора да не знаят за маговете — продължи Руфъс. — Помисли какво можеш да направиш. Ще ги измамиш с магията си и ще натрупаш милиони.
— Ама теб наистина си те бива, Руфъс — разсмя се Алекс. — Хубаво тогава, няма да им показвам магията си.
Той обърна сияйните си звездни очи към Кимия.
— Ела тук, сладурано. Нали още си ме обичкаш?
Кимия се усмихна бляскаво. Кал се почувства неспокоен, когато тя изтича през тревата към Алекс и го хвана за ръка. Или беше голяма актриса, или пак възнамеряваше да ги предаде. Алекс се приведе и я целуна. Тамара издаде звук на погнуса. Целувката, за щастие, бе кратка и Алекс я прекъсна, като прегърна Кимия с една ръка.