— Заложниците да излязат напред — каза той — и да тръгнат към входа на кулата.
Кал погледна Тамара и очите им се срещнаха. Поне бяха заедно в това, а с тях бе и Аарън. Тримата срещу целия свят. Кой би предположил, че изборът на Руфъс ще ги превърне в най-важните хора в живота на Кал? Той погледна към Джаспър и изпълненото му с решителност изражение. Кал никога не бе предполагал, че ще станат приятели, но Джаспър някак винаги бе на мястото си, за да му подаде ръка, когато животът му е в опасност — обикновено със саркастичен коментар, но на мястото си. Пристъпи напред и другите го последваха. Стигнаха до мястото, където земята се превръщаше в чакъл. Тя все още бе разровена от краката на маговете, строили кулата. Пакостник изтича до Кал, като се притисна до болния му крак, за да го защити.
Кал се извърна, за да погледне през рамо. Маговете от Асамблеята му се сториха невъобразимо далече. Виждаше само Гуенда и Руфъс…
Алекс завъртя китка и запрати стена от пламъци на Хаоса към тях. Кал сподави вика си, когато осъзна, че не ги напада, а вдига блокада. Огънят се издигна във всички посоки около тях, като отряза Джаспър, Кал, Тамара, Пакостник и Алекс от маговете, но им позволяваше достъп до кулата.
— Нека разгледаме новия ни дом — подигра им се Алекс. — Калъм, води!
Кал погледна за последно към огъня, който го разделяше от Майстор Руфъс, и се затътри към тежката дървена врата на кулата. Не можеше да я отвори, затова остана на място, докато един от елементалите на Хаоса не приближи. Той протегна пипало към вратата, но когато я докосна, на мястото на дръжката просто се появи дупка.
— Аутомотонес! — извика Алекс. — Направи го ти!
Грамадният метален елементал изникна от пушека около тях и тръгна към вратата. Кал го зяпна — бяха се борили с Аутомотонес веднъж и едва не бяха изгубили живота си.
Аутомотонес се наклони към предната врата, а очите му, които бяха зъбни колелета, се завъртяха с жужене. Ръката му се стрелна напред и в края й се появи вибриращо ръмжащо острие. Той сряза вратата, докато голямо парче от нея не падна на земята.
„Алекс трябва да поправи тази врата — помисли си Кал. — Определено не е от хората, които планират нещата дългосрочно.“
Аутомотонес отстъпи назад и всички влязоха вътре, макар и без желание. Първият етаж бе голяма кръгла стая. Беше съвършено празна, имаше само килим и вити стълби.
Кал тръгна нагоре и другите го последваха.
Вторият етаж бе огромна стая с масивни прозорци, през които се виждаха върховете на дърветата. Имаше множество дивани и малка кухня, както и огромен киноекран като този в Галерията, където Алекс прожектираше филми. Кал не бе сигурен къде трябва да отиде, затова се насочи към далечния ъгъл. Тамара тръгна подире му, следвана от Джаспър.
— Сега — каза Кал.
Той дръпна три пъти белезниците си и ръцете му се освободиха. След това вдигна свирката до устата си и я наду. Не се чу звук, само зафуча силен вятър, който обиколи стаята, преди да се събере в Алистър и да изчезне отново. Зад него се материализира Лукас, а после и Грета. Но и тримата изчезнаха, когато Алекс влезе в стаята. Кал скри ръцете си зад гърба, макар вече да не бяха оковани. Тамара и Джаспър направиха същото.
Алекс се ухили нагло и обиколи помещението, за да се наслади на новите си придобивки. Държеше Кимия за ръка, а плащът му се развяваше зад гърба. Кал смяташе, че усмивката на лицето на момичето е принудена. Надяваше се да е така.
— Не е зле, нали? — каза Алекс и размаха ръка, за да покаже цялото пространство — мраморния под, големите дивани с възглавниците им и огромния телевизор.
— Майко! Прибрах се!
Анастасия — обади се Аарън. — Разбира се, че и тя е тук.
— Алекс? — всички замръзнаха, когато Анастасия долетя откъм стълбите за горния етаж.
Беше облечена в бяла рокля и носеше ефирна бяла пелерина. Ледената й коса бе вързана на стегнат кок.
Изгледа Кал от глава до пети. Той не можеше да разчете изражението й. Почувства хлад в стомаха си — ами ако е видяла случилото се с Грейвс през прозореца? Ами ако е размислила за всичко?
Спокойно — каза му Аарън.
Но и той май беше уплашен.
Анастасия прекоси стаята, за да застане до Алекс, който грейна и погледна отвисоко Кал с ухилена гримаса, която изглеждаше прекалена, все едно я е репетирал пред огледало.