— Наистина смяташе, че в Магистериума ценят живота ти достатъчно, за да те спасят, нали, Кал Хънт? — изсмя се той. — Но те предадоха и трима ви. Те са страхливци, както всички магове. Изчетох всички книги в къщата на Майстор Джоузеф и през цялото време си мислех колко жалки сме станали. Маговете някога са били важни хора. Използвали са силите не само за да пазят хората от елементалите. Но ти скоро ще умреш, Калъм. И тогава всички ще трябва да признаят, че аз съм най-великият маг в историята, победителят над Врага на Смъртта.
— Не си ме победил — каза Кал. — Магистериумът ме окова, не ти.
— На никого не му пука за подробностите! — изрева Алекс. — На никого не му пука за истината! Смяташ ли, че хората ги е грижа, че Константин е обичал брат си, а майка му — самия него? Не, понеже това е скучно. Няма да им пука и за това, че Магистериумът ме е улеснил за убийството ти. За тях ще е важно само че съм го направил.
— Но няма да убиеш Тамара, нали? — каза Кимия. — Тя ми е сестра.
— Тя е вярна на Врага, Кимия — поколеба се Алекс.
— Може да убием двете момчета и да залостим девойката в тъмницата — предложи с мек глас Анастасия.
— Ама вие и тъмница ли си имате? — попита Джаспър.
— Естествено, че си имаме тъмница — сопна се Алекс. — И мълчи, ако не те питам нещо, Де Уинтър. Трябваше да си ми верен. Баща ти беше верен на Майстор Джоузеф.
— Баща ми сбърка — каза тихо Джаспър, а Кал го зяпна.
Не го беше чувал да признава това досега.
— Казах ти да мълчиш! — развика се Алекс.
— И ако не го направя? — попита Джаспър. — Ще ме убиеш ли?
— Достатъчно — каза Кал, — може би няма да се наложи някой да умира. Може да сключим сделка.
— Без повече сделки, Хънт! — отсече Алекс. — Този път нямаш с какво да ме изкушиш. Не искам да възкресявам мъртвите. Не искам и власт. Искам само да си отмъстя. — Той се ухили. — Искам да се наредите пред мен.
Черните звезди в очите му заблестяха като игли на спринцовки.
— Първо Тамара. После Джаспър. И накрая теб, Кал. Ще ви убия в този ред и ти, Макарю, ще видиш как приятелите ти умират!
— Нали каза, че няма да нараняваш Тамара! — извика Кимия.
— Промених решението си — отвърна Алекс и вдигна ръка.
Тя блестеше с черна светлина, ореол от мрак около пръстите му.
Кимия се отдалечи от него и посегна към кибрита си с треперещи пръсти.
Алекс се завъртя към нея, а от ръцете му се издигна дим. Кал се обърна да погледне към пребледнелите Тамара и Джаспър, но те само поклатиха глави, все едно искаха да кажат „не сме готови още“.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита Алекс гневно.
— Просто… — измънка Кимия, но не можа да измисли какво да каже.
Отстъпи пред Алекс, видимо ужасена. Кибритът се изплъзна от пръстите й.
— Щеше да ме предадеш! — настоя Алекс. — Мен! Кой друг би те измъкнал от жалкия ти предишен животец?
— Не това ми обещаваше! — каза Кимия. — Никога не ми каза, че ще убиваш!
— И ти си решила да сплетничиш срещу мен с тези отрепки! — поклати глава Алекс.
Той вдигна ръка и мълния на Хаоса се оформи в дланта му. Тамара полетя към него, без да крие, че ръцете й са отвързани. Той я отблъсна с една ръка, подсилен от Хаоса. Ръцете на Кал също се вдигнаха ведно с яростта, която го обзе. Как смееше това чудовище да докосва Тамара? Как смееше да заплашва приятелите му?
Все още призоваваше Хаоса в себе си, когато Алекс пусна мълнията от черен огън и тя се изстреля право към Кимия. В същия момент Хаосът експлодира от ръката на Кал.
Двете светкавици мрак се срещнаха във въздуха, ала никоя не се разпадна. Удариха се една в друга и рикошираха в стената на кулата, като направиха камъка на прах.
— Еха! — изуми се Джаспър.
Хаосът бе разбил камъка, метала и стъклото и сега на стената на кулата имаше дупка с размерите на камион. От другия край на дупката се виждаше полето пред кулата. Стената от пламъци на Хаоса затихваше, макар да изглеждаше, че маговете все още не могат да я прекосят. Неколцина обаче сочеха към кулата.
Огромното метално лице на Аутомотонес изпълни празното пространство. Кимия изпищя. Тамара се протегна към сестра си и я дръпна на земята. Жълъдът се търкулна от ръката й. Джаспър събори бутилката вода от джоба си и тя се удари в пода, като намокри всичко. Кал измъкна свирката от джоба си и я стисна в една ръка.