Анастасия се приведе и взе кибрита.
Алекс се обърна към Кал, отново ухилен.
— Значи сте мислели да се биете с мен! Затова сте дошли тук доброволно! Магистериумът и Асамблеята са искали да ми погодят номер, но ти ще си платиш пръв.
— Ще си платя аз, ама някой друг път — отвърна Кал.
— Аз съм Хаосът! — кресна Алекс. — Превърнах се в Бездната!
— Стига крещя — отвърна Кал. — На никого не му пука в какво си се превърнал.
Алекс го зяпна. Кал не можеше да се сдържи и се ухили. Зад Алекс се появи Алистър. Въздухът се сгъсти, за да оформи огромната му фигура. Пакостник се разлая, когато Лукас се издигна от локвата на пода и заблестя в сребристо. А от разбития жълъд на Тамара се появи Грета, река от прах и земя, издигаща се нагоре.
— Какво е това? — завъртя се Алекс и вдигна ръка невярващо. — Това са Погълнати! Но какво търсят тук? Защо сте тук?
— Анастасия — извика Кал, — запали кибрита.
Белите й очи се извърнаха към него със странно изражение.
Мамо. Трябваше да кажеш „мамо“ — напомни му Аарън, но вече беше късно. Кал не го бе направил и сега тя знаеше, че я е лъгал.
Анастасия приближи до него и очите й заблестяха. Едно сиво петно прелетя между тях — Пакостник — и захапа Анастасия за китката. Тя изпищя и изтърва кибрита. Алекс запрати друга мълния на Хаоса към Пакостник, но вълкът отскочи и черният огън се разби в стената на кулата. Още камъни се посипаха по пода.
— Караш ме да съсипвам собствената си кула! — извика Алекс на Кал. — Винаги съсипваш всичко!
Кал не можеше да го отрече. Това бе суперсилата му. По-мощна от уменията на Макар.
Кимия отново вдигна кибрита и с треперещи ръце запали една клечка. Тя светна и в следващия миг Раван пламна към живот сред тях.
Погледна към сестрите си и се ухили злокобно.
— Готови! — тихо призова Кал.
Готови — отвърна Аарън.
— Какво правите? — извика Алекс, когато Погълнатите се втурнаха към него.
Беше все едно светът се разпада навътре в себе си. Всеки елемент се сблъскваше с Хаоса — силата на въздуха, пламтящото сърце на огъня, неумолимостта на водата, могъщата тежест на земята. Те се стовариха върху Алекс с унищожителната сила на хиляда тайфуна, разкъсващи нивите, хиляда вулкана, избухнали със сила, достатъчна да затъмни небето, хиляда земетресения, поглъщащи цели градове, хиляда наводнения, отнасящи села в разпенили се вълни. Бяха, но и не бяха хора. Кал закри лицето си с ръка, докато свирепо разкъсваха Хаоса, обкръжил Алекс, все едно късаха с голи ръце мазните парчета тъмнина, разтварящи се във въздуха.
Алекс зави в агония, която уплаши Кал. Ами ако го убият? Ами ако успеят да унищожат тялото му? Това не беше част от плана.
Аутомотонес отметна глава назад и изрева, а после щракна с челюсти към Джаспър, които обаче се завъртя на пети и пусна огън по Аутомотонес, взрив след взрив от пламъци, които накараха металното чудовище да отстъпи назад. Зъбните му колелета и металните плочки почервеняха от огъня.
Добре е да видим, че Джаспър най-после е овладял огнената магия — каза Аарън.
Аутомотонес отново се олюля към тях. Черният пламък на Хаоса отвън бе угаснал и маговете се втурнаха към кулата, като удряха по затворените врати долу. Кулата се разтърси.
Алекс продължаваше да крещи. Той отметна глава назад с вой и мрак бликна от очите му — две дълги следи чернота, които се изстреляха във въздуха. Кимия викаше с цяло гърло. Тамара изгради въздушен щит, за да я защити.
Алекс завъртя глава на една страна. Бе обкръжен от Погълнатите, а от очите му се стичаха черни сълзи.
— Майко! — изграчи той и протегна ръка. — Майко!
Анастасия тръгна към него, а по лицето й бе изписан ужас. Лицето на Алекс се изкриви и той изстреля една последна мълния на Хаоса. Беше слаба — Кал усети това — но все пак достатъчно мощна. Удари Анастасия в гърдите, повдигна я във въздуха и я стовари на земята. На гърдите й се появи черна дупка.
Алекс замръзна.
Сега — каза Аарън.
Кал си спомни всичко, което бе учил някога за докосването на душата, и запрати концентрацията си към Алекс. Можеше да види душата му — как свети, как сияе. Вече не бе потъмняла от Хаоса. Усети я, все едно я държи в ръце, пулсира и блещука, увита от възли омраза, болка и амбиция. Кал видя хлапето, което искаше да бъде популярно, което се радваше да бъде асистент на Майстор Руфъс, но никога не смяташе, че е постигнало достатъчно. Момчето, което изработваше сложни илюзии от филмите, махаше на приятелите си, но най-вече на себе си. Победителят, който накрая печели всичко. Кал видя Алекс, почувствал се изоставен след смъртта на баща си, останал самичък с маниакална и амбициозна жена. Видя как собствената му амбиция израства като бурен. Видя омразата към Кал, негодуванието към него, жаждата за победа на всяка цена.