Кал видя всичко това, душата на Алекс — цяла, човешка и грешна.
А след това опита да я избута с всички сили от тялото му. Усети ужасно ехо от действието си. Живееше в откраднато тяло, а сега крадеше още едно. Но макар и изнемощял, Алекс бе Макар и се бореше за оцеляване, мъчейки се срещу съзнанието на Кал, принуждавайки физическото тяло на Кал да падне на колене.
Никога няма да ме победиш — обяви гласът на Алекс и отекна в главата на Кал. За миг Кал се почувства, сякаш го изтръгват от корен. Ами ако му бе трудно да остане в тялото, защото то не е негово? Ако не успееше да го задържи дори след като Аарън го напусне?
В гърдите му се надигна паника. Тежестта от натиска на Алекс го просна на земята, опрял лакти в нея, напъващ рамене.
„Не мога да се справя — помисли си той. — Не мога.“
Може би сам не, но двамата заедно ще се справим — долетя гласът на Аарън, сигурен и уверен. Той прибави мислите си към тези на Кал и двамата се изляха обратно в Алекс, принуждавайки го да опъне ярките нишки, които придържаха душата му към тялото, и така докато не го избутаха в нищото.
Нишките се изопнаха и скъсаха, а той си отиде, без дори да извика или изхлипа. Кал не знаеше къде отиват душите и предполагаше, че никой не знае — но бе сигурен, че е някъде отвъд дори бездната.
Аарън! — призова мислено Кал. — Аарън, твой ред е.
Все едно чу как душата на Аарън си поема трепереща колеблива глътка въздух. Кал се протегна към Аарън за последно — към своята противотежест, към душата, която му бе най-позната в целия свят. Сякаш ръцете му милваха душата на Аарън и я задържаха само за миг, преди да я пуснат.
Лицето на Алекс се размърда и той си пое глътка въздух със стон.
Аарън? — помисли си Кал. — Успяхме ли?
Но отговор нямаше. Само отекваща тишина в ушите на Кал. Беше сам. Досега не бе осъзнал колко е отвикнал да бъде сам в главата си.
Звуците се върнаха, когато Кал осъзна, че битката продължава. Драконът на Хаоса бе изял друга част от кулата. Дузина магове се бяха издигнали до втория етаж, подпомогнати от Алистър и силата на въздуха, и се присъединиха към Джаспър и Тамара в битката срещу Аутомотонес. Грета, Лукас и Раван също участваха — Грета целеше с камъни елементалите на Хаоса, Лукас насочваше потоци вряла вода към тях, а Раван стреляше огнени снаряди.
Кимия държеше Анастасия сгушена в скута си и изглежда опитваше да я запази жива.
Кал се изправи с олюляване.
— А-Алекс?
Алекс отвори очи и Кимия ахна. Те отново бяха сини, а не черни или посипани със звезди. Алекс се закашля мъчително и опита да се изправи на колене. Изглеждаше замаян.
Жестовете бяха познати. Изобщо не се движеше като Алекс, а като Аарън. Сърцето на Кал се вдигна в гърлото. Въобразяваше ли си, или планът им наистина бе успял?
Майстор Руфъс долетя от стълбите и влезе в стаята. С него дойдоха и Норт и Милагрос. Загледаха се в сцената пред тях — Анастасия умираше, Погълнатите кръжаха в стаята, огромни парчета падаха от стените.
А Алекс беше в центъра на всичко.
— Алекс! — извика Кал. — Алекс, спри създанията на Хаоса. Покажи им, че си на наша страна.
— Спрете! — извика Алекс с глас, който едновременно беше и не беше негов. — Спрете, същества на Хаоса! Заповядвам ви!
Драконът застина. Аутомотонес изрева. Чуха се крясъци и извън кулата, когато другите създания на Хаоса го чуха.
— Върнете се в Хаоса! — извика Алекс. — Там, откъдето дойдохте!
Още майстори се скупчиха около Норт, Руфъс и Милагрос. Всички гледаха Алекс, който беше застанал с разперени ръце и нареждаше на съществата на Хаоса да се разпръснат.
— Отиват си! — каза смаяна Милагрос. — Вижте!
През разбитата дупка в стената Кал виждаше как съществата на Хаоса се обръщат и отстъпват, предвождани от Аутомотонес. Докато вървяха, изглеждаше, че проблясват и изчезват едно по едно, оставяйки само петънца мрак като малки облачета дим в небето.