Той също се надигна, зарадван, че е доста по-висок от нея. Ако искаше да се пребори с дръзката дъщеря на Ейд Финлейт, трябваше да пусне в ход цялото си мощно излъчване.
— Отпратете хората си, Иърин — нареди строго той. — Дойдох да ви отведа в Тара. Баща ви е свикал събрание на съвета и отсъствието ви непременно ще му направи впечатление.
Това не можеше да се отрече.
— Е, добре, ще ви послушам.
Жрецът й подаде златния шлем, тя го нахлупи на главата си и спусна наличника. Това вече не беше мекосърдечната Иърин, която лекуваше счупените крилца на птиците и лееше сълзи за загинали горски животни. Тази жена носеше златната си броня и с застрашителното, сигурно в победата достойнство на воин.
Тя се стрелна безшумно между дърветата и хукна към лагера на датчаните, който бяха нападнали хората й. Първо трябваше да привикне с гледката на мъртвите тела. Всекидневието на войната я беше научило да не обръща внимание на смъртта. Все пак сърцето й трепереше от страх, че между падналите може да се окаже и Грегъри.
Гората тънеше в тишина и Иърин спря, за да се огледа и ослуша. На колко години беше, когато Мергуин я научи да се вслушва в гласовете на природата? Отначало чу само шумоленето на листата, скоро след това лекият вятър донесе шум от човешки гласове. Иърин последва шума и стигна до поляната, където отрядът й, наброяващ двадесетина души, беше нападнал викингския лагер.
Между палатките и догарящите огньове можа да види тъжния резултат от днешната битка. В гърлото й заседна буца. Тя преглътна, за да я прогони и се опита да се пребори с напиращите сълзи. Те са викинги, каза си тя, но в последно време все по-често се улавяше, че тази мисъл не я утешава особено. Мъртвите си бяха мъртви, все едно към кой народ принадлежаха. До захвърлено край огъня гърне лежеше прободен старец, пред една от палатките беше паднала жена, от сърцето й стърчеше ирландска пика.
Пред очите й причерня. Трябва да се овладея, каза си сърдито тя. Викингите са убийци и варвари, ние обаче сме образовани християни…
Тя пристъпи към средата на поляната и гласът й отекна в лагера. Мъжете й наизскачаха от палатките и ръцете им бяха пълни с плячка. Когато Иърин ги обвини, че се държат като езичници, повечето сведоха засрамено глави. Един излезе напред и падна на колене.
— Простете ни, лейди. Тази жена бе убита в бъркотията на боя. Когато копията и пиките ни полетяха във въздуха, тя изникна внезапно в най-голямата блъсканица.
Мъжът вдигна поглед към Иърин и девойката едва не изпищя. Та това беше Фенен Мак Кормак! Божичко, той сигурно ще ме познае, проплака вътрешно тя, но се принуди да остане спокойна. Не, любимият й не можеше да я познае в този вид. През затворения наличник се виждаха само очите й.
— Станете, моля! — заповяда хладно тя. — Мога само да се надявам, че не освобождаваме тази страна от езичниците, за да се превърнем самите ние в езичници.
Мъжете я наобиколиха и започнаха да й показват придобитите военни трофеи. Иърин не можеше да им попречи да претърсват неприятелските лагери. Почти всичко, което притежаваха викингите, беше заграбено от ирландците. Тя вдигна ръцете си в златни ръкавици и отново извиси глас:
— Скъпи приятели, сега ще се разделим. Щом настъпи времето да се срещнем отново, ще бъдете уведомени.
Воините мълчаливо започнаха да се разотиват. Иърин плъзна поглед по лицата им и когато откри братовчед си, изпрати безмълвна благодарствена молитва към небето. Грегъри й се усмихна незабележимо, после леко склони глава, за да й даде да разбере, че е отгатнал причината за безпокойството й. Фенен…
Иърин беше проследила в каква посока се отдалечава младият ирландски крал и напусна лагера от противоположната страна. Грегъри я очакваше на предварително уговореното място и тя се хвърли с радостен вик в обятията му. Най-после можеше да даде воля на страха си.
— Ами ако Фенен ме беше познал? Защо не ми каза, че е тръгнал да се бие с нашия отряд? Трябваше да ме предупредиш!
— Не можах, Иърин, защото го видях едва в последния момент. Не ми оставаше нищо друго, освен да му кажа добре дошъл — както и на всички ирландци, които милеят за родината си. Пък и нямаше смисъл да те безпокоя непосредствено преди битката. — Той помълча малко и добави: — Защо заповяда да се разделим?
— Баща ми е свикал събрание на съвета в Тара и трябва веднага да се приберем в къщи. Страх ме е, че ще си имаме неприятности, защото Фенен вече знае, че ти си един от тайнствените воини, които в последните месеци нападат и убиват викингите. А мама вярва, че двамата с теб смирено посещаваме църкви и параклиси…
Грегъри поклати глава.