Край лагерния огън се възцари мълчание. Ейд и не очакваше незабавен отговор. Затова се надигна и бавно се запъти към палатката си.
— Татко? — Нийл се затича след него. — Почти сигурно е, че кралете ще застанат на твоя страна. Не са много онези, които мечтаят и победа. Повечето вярват, че Олаф е в съюз с боговете и никой не може да го победа. Само едно ги тревожи — как да осигурим мира и дали след успешното протичане на преговорите ще можем да разчитаме, че Вълкът никога повече няма да ни напада.
Ейд се усмихна и с обич потупа сина си по рамото.
— Благодаря ти за това съобщение, синко. — Той знаеше много добре, че Нийл се ползва с доверието и уважението на по-младите крале. — А самият ти на какво мнение си?
Нийл се поколеба, после се покашля и решително заговори:
— Аз смятам, че ти имаш право, татко, смятам също, че Вълкът ти подари живота, защото те уважава и се надява, че се стремиш към мира и се отвращаваш от безсмисленото проливане на кръв. — Гласът му прозвуча дрезгаво: — Погледни тези каменни стени! Само Бог знае какъв ужас ни очаква зад тях!
Ейд кимна безмълвно и влезе в палатката си. Там го очакваше младо момиче, една от многото блудници, които се влачеха след войската. Тъй като държеше на брачните си клетви, кралят не можеше да я задържи.
— Върви си, детето ми — промълви меко той. — Нямам желание да се възползвам от услугите ти.
Момичето беше твърде младо и красиво, за да води този мизерен живот. То погледна краля и се изчерви. Сигурно смяташе, че е недостойно да сподели постелята на такъв високопоставен воин. Ейд обаче не искаше да я засегне и реши да направи малък компромис.
— Ако ми донесеш топла вода, за да измия кръвта от ръцете си, ще ти бъда много благодарен.
— Разбира се, милорд — отговори плахо жената. — Ако искате, ще разтрия гърба ви с мехлем, за да успокои болките.
— Много мило от твоя страна. — Ейд я изчака да донесе вода и с доволна въздишка потопи ръцете си в легена. С буйната черна коса и зелените очи малката му напомни за Иърин, макар да не беше красива като нея. Момичето усърдно разтри тила и раменете му и Ейд затвори очи, обзет от приятна умора. Мислите му все още бяха при Иърин. Как ли щеше да се зарадва да го види жив и здрав… Не, сега не биваше да мисли за това. Първо трябваше да подпише мирен договор с Олаф Белия.
Внезапно Ейд застина на мястото си. Пред духовния му взор се изправиха Иърин и норвежкият вълк — един до друг пред олтара. Бащата се гърчеше в адски мъки — но кралят на кралете знаеше какво трябва да направи, за да сключи неразрушим съюз с довчерашния враг.
Ейд прекара безсънна нощ, изпълнена с бездънно отчаяние. На разсъмване към стените на Дъблин препуснаха пратеници. В отговор Вълкът заяви, че е готов да преговаря с Ейд Финлейт, и унилият Нийл се отправи в галоп към Тара, за да доведе сестра си Иърин. Съюзът беше сключен.
Докато препускаше редом с брат си към Дъблин, Иърин прилагаше всевъзможни женски хитрости, за да получи някакво обяснение. Ласкаеше го и хленчеше, умоляваше го и дори проля няколко сълзи, но не можа да изтръгне от устата му нито думичка.
Ейд беше заповядал дъщеря му да тръгне така, както подобава на принцеса, и свитата й представляваше внушителна гледка. Мъжете и жените бяха облечени в най-красиви коприни и кожи, покривалата на конете също бяха копринени, обшити със златни и сребърни конци. Синята наметка на Иърин падаше на богати дигаш по гърба на кобилата и беше подплатена със снежнобяла лисича кожа. Над бялата кожена яка косата й блестеше гарвановочерна. Иърин трепереше от страх, но брадичката й беше вирната по-гордо от всякога.