Не знаейки как да постъпи, Иърин притисна ръка до гърдите си и се поклони дълбоко и почтително.
— Татко мой, покорно те моля да ми простиш.
— За какво? — попита объркано Ейд и вдигна вежди.
Той не знае, каза си Иърин и едва не се строполи на земята от облекчение. Защо тогава я бе повикал в лагера си? Без да вдига очи, тя промълви едва чуто:
— За всичко, което може би съм сторила и което е предизвикало гнева ти.
— Ти не си ме разгневила с нищо, Иърин. — Този път в гласа му прозвуча такова неудобство, че Иърин изненадано вдигна очи. Баща и не вдигаше глава от пергаментите си. — Повиках те тук, за да те омъжа.
— Но…
— Без но! — изрева внезапно Ейд. — Много добре знаеш, че твърде дълго търпях капризите ти! Вече няма да се показвам великодушен и благосклонен.
Иърин понечи да протестира, но благоразумно замълча. Ами ако я беше обещал на Фенен Мак Кормак? Разбира се! Тя едва не избухна в смях, припомнила си сладките сънища на пасището. Може би наистина беше дошло времето да започне мирен живот като съпруга и майка. От друга страна обаче — защо баща й я бе повикал тук, на покритото с трупове бойно поле, за да я омъжи за човек, когото познаваше от години? Девойката вдигна глава и с достойнство отговори:
— Зная какви са задълженията на една принцеса, татко, и ще се омъжа за когото заповядваш — но само ако избраният от теб съпруг ми е по сърце. Ако си решил да ме омъжиш за Фенен…
— Не говоря за Фенен Мак Кормак — прекъсна я нетърпеливо баща й. — Обещах те на Олаф Белия и още утре вечерта ще размените брачните клетви.
— Какво? — Цялата кръв се отдръпна от лицето й.
— Вече ме чу! — Баща й крещеше, защото не можеше да понесе ужаса, изписал се на бледото й лице. — Утре ще се омъжиш за Олаф. Договорите са подписани и подпечатани.
— Татко! Не, ти не можеш… Знаеш, че се отвращавам от викингите и най-вече от Вълка! — Иърин трепереше с цялото си тяло. Напразно се опитваше да си втълпи, че сънува, че не е чула нищо подобно. Ала в очите на Ейд се четеше горчивата истина. — Няма да направя това! — заяви решително тя.
— Ще го направиш.
Иърин изтича при него и отчаяно се хвърли на колене.
— Татко, моля те! Та той е варварин! Нима ще предадеш собствената си плът и кръв в ръцете на един кръвожаден норвежки вълк! Ще се омъжа за Фенен, ще се омъжа за когото ти искаш, или ще отида в манастир, само не ме принуждавай да стана жена на убиеца, който е виновен за смъртта на роднините ни! Ние сме ирландци, татко, и законите на Брехона защитават жените…
— Освен всичко друго тези закони казват, че дъщерите трябва да почитат бащите си. — Ейд не смееше да срещне погледа на дъщеря си.
— Толкова ли не разбираш! — проплака отчаяно тя. — Не мога да го направя! Предпочитам да умра. — Тъй като баща й пак не я погледна, Иърин избухна в сълзи. — О, татко, моля те!
Тя скри лице в скута му и се опита да се утеши: татко никога не е устоявал на сълзите ми. Защо сега стои безчувствен и не отговаря на молбите ми?
— Ти не разбираш! — продължи хълцайки тя, обхваната от нов ужас при мисълта за повторната среща с Вълка. Той й бе обещал „сладко“ отмъщение. Ако станеше неин съпруг, сигурно щеше да я убие — или да превърне живота й в ад.
Внезапно Иърин чу стъпки и стреснато се изправи. В палатката бяха влезли двама едри, силни войници, които не й бяха познати. Баща й вдигна ръка.
— Погрижете се за охраната й — проговори тихо кралят.
Мъжете посегнаха към Иърин, но тя се отдръпна и ядно вирна брадичка. Само до преди минута се беше надявала, че всичко това е само лош сън. Сега обаче трябваше да се примири с жестоката действителност. Бащата, когото беше обичала през целия си живот, я захвърляше хладнокръвно пред краката на врага. Досега вярваше, че той не е в състояние да предостави на викингите дори най-долната ирландска блудница, а сега се оказваше, че е готов да им връчи дори собствената си дъщеря. Иърин погледна затвореното му лице и разбра, че всяка по-нататъшна молба ще бъде безсмислена. Баща й се беше барикадирал зад невидим, непроницаем щит.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя, обърната към пазачите си и преметна през рамо дългата си наметка. — Мога да ходя и сама. — Тя опъна рамене и се запъти към изхода, където спря и отново се обърна към баща си. — Няма да се омъжа за викинга, татко. Ако се опиташ да ме принудиш, ще вдигна такъв адски шум, че и най-смелите ти воини ще побледнеят от ужас.