Ейд не искаше да я погледне.
— Аз съм Ард-Рий — и твой баща, който за съжаление те е разглезил твърде много. Болката, която ти причинявам, пари и моето сърце, но съм убеден, че правя това, което трябва. За Ирландия, която е по-важна от теб и мен. За нашата страна и за нейния народ. За бъдещите столетия. Ето, затова трябва да се омъжиш за Олаф, Иърин.
Без да каже дума, девойката му обърна гръб и излезе навън. Двамата мъже я отведоха в една горичка, където се издигаше самотна шатра. Горичката беше заобиколена от постове. Иърин отблъсна ръката на воина, който поиска да я въведе вътре, и спусна платнището пред носа му.
— Иърин? — В палатката я чакаше Биди. Меките й очи бяха пълни със съчувствие.
Иърин избухна в плач и се хвърли в обятията на сестра си.
— О, Биди, татко… Олаф…
— Знам — отговори просто монахинята и започна да милва черната й коса.
Мина доста време, преди сълзите на Иърин да изсъхнат. Тя се отдръпна от сестра си и я погледна в очите.
— Няма да се омъжа за Вълка. Никой не може да ме принуди. Няма да се съглася, дори ако опрат ножа на гърлото ми.
Тя скочи и се заразхожда нервно напред-назад. — Ще намеря някой, който да се застъпи за мен. Законите на Брехона ме покровителстват…
— Никой няма да се изправи срещу Ард-Рий — проговори предупредително Биди. — Освен това ми казаха, че Вълкът е силен воин, но сърцето му е добро. Нийл ме увери, че резиденцията му е най-красивата, която някога е виждат. Норвежецът се е заклел на татко, че ще се ползваш с цялото уважение, което се полага на принцеса от Тара. Повярвай ми, Иърин, той ще бъде добър с теб. Аз също ще живея в палата му, всички твои дами ще те придружат. В Дъблин живеят и много ирландски семейства. Нашите строители имат голямо желание да се запознаят с норвежката архитектура. — Тя се поколеба малко и продължи: — Пък и Вълкът е красив мъж. Зъбите му са здрави, лицето му не е набраздено от шарка. Няма да ти е лошо с него…
Тя замлъкна смаяно, когато сестра й избухна в луд, истеричен смях. Добър? Към мен? Никога, не и след хиляда години. Той я мразеше, както тя мразеше него. Защо не го убих тогава в гората, проплака отчаяно тя и внезапно й хрумна нова идея. Ако разкаже на баща си за срещата в гората, той щеше да разбере, че е поверил дъщеря си в ръцете на един отвратителен варварин и… Не, нищо нямаше да излезе от този план. Нищо не беше в състояние да умилостиви Ейд Финлейт. Той бе затворил сърцето си за дъщеря си, не се интересуваше от живота й, мислеше единствено за скъпоценната си Ирландия.
— Време е да спиш — каза тихо Биди и прекъсна трескавите размишления на сестра си.
Иърин поклати глава.
— Тази нощ ще избягам. Направила съм достатъчно за страната и народа си.
— Как ще избягаш? — попита уплашено Биди. — Шатрата се охранява най-строго.
— Има достатъчно мъже, които ще ми помогнат. Освен това ще взема меча си, а аз мога да боравя с него, нали знаеш.
Биди се постара да прикрие дълбоката си загриженост и се опита да се усмихне.
— Е, щом си решила да бягаш, първо трябва да се подкрепиш. Ще поръчам да ни донесат нещо за хапване.
— Права си. Ще имам нужда от всичките си сили. Донеси ми малко повече хляб и пушено месо за из път. Кой знае колко ще ми се наложи да яздя.
Измъчвана от угризения на съвестта, Биди отвърна глава.
— Ей сега ще се върна.
Тя изскочи от палатката и забърза към огъня на баща си, който тъкмо се съветваше с Нийл и няколко мъже от Ълстър. Щом видя уплашеното лице на дъщеря си, Ейд побърза да отпрати останалите.
— Татко — започна направо тя, — страх ме е за Иърин. Решила е да избяга през нощта, но не това е най-важното. Страх ме е, че по-скоро ще се прободе с меча си, отколкото да се омъжи за Вълка. Нищо чудно да забие нож в сърцето си точно пред брачния олтар. — Болката в очите на Ейд сви сърцето й и тя сложи ръка на рамото му. — Един ден Иърин ще ти прости, татко.
— Дали? — Потънал в мислите си, Ейд помилва ръката й. — Само ако можеше да разбере… — Той въздъхна горчиво. — Странно е, но аз имам по-голямо доверие на Олаф, отколкото на повечето от моите пълководци. Той е човек на честта.
— Да, татко, знам.
— Каквото и да е замислила Иърин — тя трябва да се омъжи за Олаф. — Той помълча малко, после стана от писалището си. — Чакай ме тук. Мергуин е някъде в гората. Ей сега ще се върна.
— Иърин чака да й донеса вечеря. Чака и запаси от храна за бягството.
Ейд кимна, повика един пост и му нареди да донесе храна. После излезе от шатрата. Биди трепереше с цялото си тяло. Беше отвратително да измами така малката си сестричка и да й причини болка. Но, подобно на баща си, тя притежаваше дарбата да поставя благото на Ирландия над съдбата на отделния човек. Ако Ард-Рий и Олаф Белия обединяха силите си срещу многобройните датски, норвежки и шведски нашественици, те щяха да спасят безброй невинни хора.