Как мразеше ролята, която бе изиграла в тази измама! Когато Иърин възвърне разума си, ще ни одере живи — и мен, и татко, каза си горчиво тя, после въздъхна примирено. Все пак онова, което се случваше със сестра й, не беше нещо необикновено. Много принцеси споделяха същата съдба. Без да погледне назад, Биди затвори вратата зад себе си.
Лекото щракане изтръгна Иърин от мъглата на упоението. За първи път от часове насам осъзна напълно станалото.
— Не! — пошепна тя, хвърли бърз поглед към бялата нощница, после скри лице в ръцете си. Бяха й дали някакво упойващо средство, за да постигнат онова, което никога не би им се удало, ако разумът й беше ясен. Вълкът беше неин съпруг. Много скоро щеше да дойде в покоите си и да очаква тя да го посрещне като съзнаваща задълженията си съпруга. Как ли щеше да я измъчва, за да си отмъсти за всичко, което му беше сторила в гората?
— Не! — Иърин скочи, изтича до сандъка, в който беше подреден чеизът й, и го разрови, докато намери малка, обсипана с перли ножица. Малко прилича на камата, с която се самоубила Бриджит, каза си облекчено тя. Сега пък тя щеше да прониже съпруга си. Той вероятно очакваше да намери невестата си покорна, още под въздействието на упойката или се надяваше да я стресне до смърт само с вида си… Не, тя щеше да се хвърли върху него и да го убие — или тя самата да умре. Но нямаше да му позволи да я докосне с мръсните си вълчи лапи.
Като си представи всички онези викинги и ирландци, които тихичко си шепнат по коридорите и хихикайки да обсъждат предстоящите радости на брачното легло, Иърин побледня от гняв. Горката невеста, изложена на похотта на варварина…
— Никога! — изсъска тя и отметна кожите и чаршафите, за да се пъхне в леглото. Покри се до брадичката и притисна ножицата до гърдите си.
Вратата се отвори и сърцето на Иърин заби с такава сила, че дъхът й спря. Тя бързо отмести очи, за да избегне мрачния поглед на Олаф.
— Ето, че се срещнахме отново, ирландска вещице — промърмори подигравателно той и започна да съблича официалните си дрехи. Свела гъстите си мигли, Иърин го наблюдаваше как изува ботушите и оставя тежкия колан върху малкото резбовано шкафче. Очевидно имаше чувство за ред, защото сгъна грижливо богато обшитата наметка и я положи върху един стол. След това свали гамашите, туниката и късата поличка.
Към пламтящата в сърцето й омраза се примеси учудване. Норвежците бяха мръсни, мърляви свине, това беше известно навсякъде! Ала когато Олаф заобиколи леглото, тя усети сладък дъх на сандалово дърво, примесен с много приятен аромат на мъжко тяло. Свеж и чист…
Викингът се движеше учудващо гъвкаво за един толкова грамаден мъж. С ъгълчетата на очите си тя го видя да се запътва към нея — гол-голеничък. Макар че се стараеше да не го гледа, неволно установи колко широки и мускулести са гърдите му, покрити с къдрави златни косъмчета, колко стегнат кръстът и колко тесни хълбоците му.
— Погледни ме! — заповяда Олаф и тя се принуди да го послуша. Без да каже дума, той я измери от глава до пети с безизразен поглед, после устните му се разкривиха в мрачна усмивка, която обаче не стигна до ледените очи. Очевидната му студенина я накара да потръпне от ужас. Той не изпитваше нищо към нея, в най-добрия случай тя събуждаше в душата му веселие и приятно очакване на отмъщението, което беше замислил. Той все още не знае, че аз съм тази, която ще задоволи жаждата си за отмъщение, каза си решително тя.
Въпреки това, когато Олаф се качи на леглото и коленичи над нея с ръце от двете страни на главата й, по тялото й пробягаха студени тръпки. Не, драга ми викинге, не, рече си тя. Ако се приближиш още малко, острият връх на ножицата ще се забие в сърцето ти. Олаф се усмихна и се наведе над нея.
Сега, едва не извика Иърин и тялото й се разтърси от силни тръпки. Усети тежестта на мъжкото тяло, топлата му кожа, силното биене на сърцето, в което щеше да забие ножицата си. Ала пръстите й овлажняха и убийственият инструмент едва не се изплъзна от ръцете й.
Вълкът се надигна, издърпа кожите и чаршафите и нанесе силен удар по конвулсивно стиснатите ръце на Иърин. Ножицата отлетя и падна със звън на студения каменен под.
— Ако не беше загубила кураж, ирландска вещице, брачното ти легло щеше да бъде омърсено със собствената ти кръв.
Иърин загуби ума и дума и само го погледна е неизказан страх в очите. Олаф скочи и светкавично издърпа кожите от леглото. Изправи се до главата й, опря ръце на хълбоците си и отново я измери с леден поглед.