Една нощ тя потъна в неспокойна дрямка и сънува един прекрасен ирландски воин, който идваше да я спаси. Мъжът на мечтите й не можеше да бъде никой друг, освен Фенен. Ала когато се събуди треперейки, Иърин с ужас осъзна, че косите на героя й бяха златни, а очите му сияеха в северно синьо.
След първите дни, прекарани сред стените на Дъблин, тя успя да избяга от бдителността на Мойра и от многобройните си задължения и тръгна да разглежда града. Дървените тротоари я изненадаха, също както и редиците ниски, покрити със слама къщи — някои от камък, други дървени. Между жилищните сгради бяха разпръснати всевъзможни дюкянчета и работилници. Многообразието на стоките, които се предлагаха, беше учудващо. Отвъд източната стена се простираха обширни ниви и ливади, по които пасеше добитък. Иърин се загледа с копнеж пад непреодолимите стени и чу конския тропот едва когато ездачът спря точно зад нея.
Тя се обърна стреснато и се озова срещу подигравателния поглед на мъжа си.
— За бягство ли мечтаеш? — попита той.
Иърин уплашено се отдръпна от едрия, танцуващ вран кон.
— За съжаление то ще си остане само мечта.
Олаф протегна ръка към нея.
— Ела, става късно. Ще се приберем заедно в къщи.
— Благодаря, предпочитам да повървя.
— Не ме е грижа какво желаеш. — Без да й даде възможност да се възпротиви. Олаф я вдигна на седлото и я настани пред себе си. За кой ли път близостта му я смути. Топлият му дъх в тила й, мускулестите гърди, притиснати до гърба й — това беше повече, отколкото можеше да понесе.
— Какво щастие, че си научила езика ни.
Иърин не разбра дали съпругът й отново не й се подиграваше, затова отговори безизразно:
— Ти също владееш ирландския език. Значи и аз имам основания да се радвам.
— Когато си решил да завладееш една страна, трябва да си в състояние да говориш с жителите й.
— Прав си. Ирландците също трябва да изучат езика на натрапниците, за да узнаят колкото се може повече за тях.
Олаф тихо се изсмя.
— Ти си умна жена, Иърин Мак Ейд. Знаеш ли и други езици?
— Латински и езика на франките.
— Прекрасно! Би трябвало да започнеш да ме учиш на латински. Много ми се иска да знам повече за Бога, на който се кланят ирландците.
Двамата стигнаха парадния вход на кралската резиденция и Иърин побърза да скочи от коня, преди Олаф да е слязъл и да й е помогнал.
— Ако искаш да научиш нещо за християнския Бог, най-добре е да се обърнеш към сестра ми Биди. Тя е много по-близо до него от мен. — С тези думи тя се обърна и се втурна вътре, следвана от гръмкия смях на мъжа си. О, как го мразеше. Този проклет викинг, който смееше да й се подиграва, а тя — гордата принцеса на Тара — бе принудена да му се подчинява!
Заслепена от гняв, тя се втурна като вихър нагоре по стълбата и се сблъска с някакъв мъж. Отстъпи назад, за да се извини, и се озова лице в лице с Фенен Мак Кормак.
— Иърин! — прошепна смаяно младежът. — Знаеш ли откога се опитвам да ти поговоря насаме! — Той сложи ръце на раменете й. — Знам как страдаш. Не мисли, че съм те забравил. Скоро ще те освободя, макар че още не знам как.
— О, Фенен — прошепна горчиво Иърин, — ти нищо не можеш да направиш! По закон аз съм съпруга на Олаф. — Мечтата за бягство щеше да си остане само мечта. Тя не можеше да позволи нови кръвопролития. Затова се усмихна тъжно на Фенен и погледна дълбоко в сериозните му кафяви очи. Не, тя не го обичаше, както той нея, макар че го ценеше извънредно много. Не биваше да събужда в сърцето му напразни надежди. Не можеше да го изложи на опасност. — Върви си! — помоли тихо тя. — И бъди предпазлив…
— Никога няма да те оставя в ръцете на този северен варварин…
— Той не е жесток човек — чу се да отговаря Иърин и са зарадва, че е имала сили да признае истината. — Аз не се оплаквам, Фенен. Трябва да приемем нещата такива, каквито са.
— О, Иърин… — Внезапно мъжът се скова и погледна над рамото й.
Още преди да се е обърнала, Иърин знаеше какво ще види.