Олаф я беше последвал. Сега стоеше само на крачка от тях и по лицето му не трепваше нито мускул. Господи, дали беше чул разговора им? В сърцето й пропълзя леден страх. Ала мъжът й се приближи, без да бърза и без да покаже дали е подслушвал.
— Милорд Конаут — проговори учтиво той, посегна към ръката на Иърин и я издърпа по-далеч от ирландския крал. — Бихте ли ни извинили? Имам да обсъдя някои неща със съпругата си.
Фенен кимна безмълвно и отстъпи назад. Героят на сънищата ми, каза си горчиво Иърин. Защо и най-смелите бойци треперят пред Вълка?
Ръката на Олаф обхвана китката й със спокойна сила и я поведе към брачните покои.
— Какво желаеш да обсъдим? — попита делово Иърин, когато я пусна.
Олаф се облегна на вратата и небрежно скръсти ръце пред гърдите си.
— Желая да не те заварвам повече в прегръдките на този ирландски крал.
— Не съм била в прегръдките му! — възрази сърдито тя.
Ала викингът махна нетърпеливо с ръка и макар че не повиши глас, Иърин потрепери от ужас.
— Ако желаеш дълъг живот на галантния си сънародник, не допускай да те заваря още веднъж насаме с него.
Иърин вирна гордо брадичка.
— А аз смятах, че като кралица на Дъблин съм задължена да се отнасям дружелюбно не само към норвежките, но и към ирландските благородници.
Устните му се опънаха в тънка усмивка. Той въздъхна, отправи се към леглото, хвърли се върху меките завивки и скръсти ръце зад главата си.
— Ела тук.
— Както желаеш. — Тя отиде до леглото, но спря на крачка от него.
— Ела при мен, Иърин — заповяда дрезгаво мъжът.
Младата жена видя студения пламък в очите му и отговори едва чуто:
— Не искам.
— Ти непрекъснато забравяш колко отстъпки ти правя. Седни най-после при мен! Или искаш да приложа сила?
Макар и неохотно, тя се отпусна на леглото и Олаф продължи вече по-спокойно:
— Когато мъжът занемарява жена си, това може да я подтикне към изневяра или към постоянни караници. Не искам нищо друго, освен да живея в мир с теб, Иърин, но както изглежда, с това съм ти оказал лоша услуга…
Стресната до дън душа, Иърин го прекъсна:
— Не! Разбира се, че не!
Протестът остана без последствия. Олаф я привлече в обятията си, обърна я така, че тя се озова под него, и макар Иърин отчаяно да мяташе глава насам-натам, не можа да му се изплъзне. Той притисна устните си в нейните, пръстите му се заровиха в меките й коси и я задържаха здраво. Когато юмручетата й забарабаниха по гърдите му, обхвана с другата си ръка китките й.
Устата на Олаф пареше като огън и макар че Иърин се отбраняваше е всичка сила, горещината се разля по цялото й тяло и отслаби съпротивата й. Езикът му си проправи път между устните й и започна да изследва всяко ъгълче на устата — огнен и все пак нежен. Иърин имаше чувството, че лети към никога невиждана пропаст. Олаф вече не стискаше тила й. Пръстите му милваха бузата й, после се спуснаха към врата и гърдите.
В следващия момент обаче мъжът й се изправи. Иърин го изгледа смаяно, когато по устните му се изписа студена усмивка и върхът на пръста му помилва влажните й устни.
— Сигурен съм, че от днес нататък ще изпълняваш нарежданията ми с малко повече готовност, скъпа ми съпруго. И ще премисляш по два и по три пъти, преди да полетиш в прегръдките на друг мъж — все едно норвежец или ирландец. Защото тогава ще реша, че се чувстваш изоставена, и ще се видя принуден да потърся лек за болката ти.
Как хладно и безстрастно разговаряше е нея, макар че само преди миг разгаряше в тялото й буйни пламъци… Унизена до дън душа, Иърин избягна погледа му. Пламенната целувка беше само урок — предаден й от мъж, който разбираше от любовното изкуство, като спомен за властта, която той имаше над нея. Ако продължаваше да се съпротивлява, щеше горчиво да съжалява. Само това беше искал да й докаже с целувката си.
Безсрамната му ръка все още почиваше върху гръдта й. Заслепена от гняв, Иърин замахна да го удари, но железните му пръсти веднага се сключиха около китката й.
— Ти си или най-смелата, или най-глупавата от всички жени, които съм срещал — изфуча ядно мъжът. — Никога ли няма да се научиш? Я да видим — ще те заваря ли още веднъж в интимно усамотение с краля на Конаут?
— Не! — изсъска тя. — Онова, което ми причиняваш, е кръст, който трябва да си нося сама. Не искам други да страдат или да умрат заради мен.
Тя понечи да се изплъзне изпод него, но Олаф нямаше намерение да я пусне.
— Искам да ти кажа само едно — нямам намерение да се отнасям към теб като към пленница. Ако обаче не престанеш да се дърпаш като зверче, ще бъда принуден да прибягна до по-строги мерки. Не бихме ли могли да стигнем до някакво съгласие?