— Искаш да кажеш, да направим компромис? — попита горчиво тя.
— Точно така.
Най-после се отмести малко настрана и Иърин можа да стане. Събра остатъците от достойнството си и закрачи към вратата.
— Е, добре, викинге, нека сключим примирие. Ала според ирландските закони аз имам право да поискам развод.
Тя изскочи бързо навън и затвори с трясък тежката дървена врата. Беше толкова хубаво поне веднъж да има последната дума.
Иърин се хвърли в работа и голямото домакинство вървеше безупречно. Фрейди и Риг я подкрепяха на всяка крачка и Иърин ги обикна с цялото си сърце. Сигурна в уменията си, тя избираше всеки ден месото за вечеря и съставяше менюто. Скоро се научи да подрежда гостите си така, че нито ирландските лордове, нито норвежките благородници да се чувстват засегнати. В слънчевата стая на жените напрежението между ирландките и норвежките постепенно отслабна. Вече не се чувстваше толкова самотна, но фактът, че Мойра продължава да се държи на заден план, не преставаше да я смущава. Не искаше да вижда в нейно лице просто слугиня. Ала не можеше да я принуди да се държи като господарка и може би да й създаде трудности със Зигурт.
В началото всичко вървеше гладко. После положението внезапно се влоши. Иърин скоро разбра, че някои от кухненските слуги се противопоставят на нарежданията й, защото Магийн им заповядва противното. Когато един ден влезе в слънчевата стая, за да обсъди проблема със сестра си Биди, чу прикрито шушукане:
— Колко жалко… Кралицата толкова се старае…
— Ако беше норвежка, би било разбираемо, че Магийн се държи като…
— На него му е все едно. Щом не предприема нищо… — Чу се тихо хихикане.
— Бедното момиче! Дъщерята на Ейд, принцесата на Тара, да падне толкова ниско…
— Гренилда никога нямаше да го допусне…
Иърин се облегна на тапицираната стена и усети лудото биене на сърцето си. О, Господи, нима из целия дворец говореха за нея! Тези жени бяха безмилостни! Но какво можеше да направи, след като нямаше власт в собственото си домакинство… Дори Олаф не можеше да я унижи толкова, колкото жените с приказките си. А тя правеше всичко възможно да свикне с новия си живот…
Сега вече край, закле се тържествено Иърин. Вдигна високо глава, излезе с решителни крачки от слънчевата стая и се затвори в покоите си. През остатъка от деня занемари задълженията си и седя неподвижно до прозореца. Видя как Олаф и хората му работеха на полето. Братята й също бяха с него, даже Грегъри, когото не бе виждала след пристигането в Дъблин. Братовчед й, с когото бяха минали през ада, и който се беше бил под нейна команда, сега беше привърженик на Вълка, който бе обещал да му върне Клонтайърт — разбира се, щом Грегъри стане достатъчно силен, за да задържи владението си.
Когато започна да се стъмва, в стаята влезе Мойра и веднага напомни на Иърин, че е време за вечеря в голямата зала.
— Не ми е добре — отговори Иърин. — Бъдете така любезна да ме извините пред Олаф.
Мойра я изгледа стреснато.
— Но вие трябва…
— Мойра! — За пръв път в гласа на Иърин зазвучаха заповеднически нотки. — Вече ви съобщих желанието си.
Тя беше убедена, че Олаф изобщо няма да забележи отсъствието й. В най-лошия случай щеше да дойде и да я наругае. А щом дойдеше при нея след вечеря, тя щеше да му поиска сметка за поведението му. Не й позволяваше да размени нито дума с Фенен — а през това време открито са забавляваше с Магийн и й позволяваше да унижава достойнството на жена му.
За нейна изненада Олаф нахлу в стаята само след няколко минути. Като видя бесния гняв в очите му, Иърин почти съжали за дързостта си, ала побърза да прогони страха и се въоръжи срещу нападението му.
— Ти какво си въобразяваш? — изсъска ядно мъжът.
Въпреки обзелото я напрежение, тя успя да се усмихне меко, дори безгрижно.
— Не държа особено да седя на една маса с курвата ти.
— Какво?
— От днес нататък няма да ти правя компания в залата. Аз съм принцеса на Тара. Ти поиска да водя домакинството ти и аз го сторих, за да изпълня споразумението, което си сключил с баща ми. Ала от този миг нататък няма да си мръдна и пръста, докато позволяваш на курвата си да ме прави смешна в очите на хората.
Когато Олаф избухна в луд смях, Иърин се обърка напълно.
— Ще слезеш с мен в залата.
— Само ако ме отмъкнеш насила. А в залата ти седят достатъчно ирландци, които ще защитят правата ми. Сигурна съм, че дори сред собствените ти приближени има мъже, които са на мнение, че съпругата заслужава уважение.
Викингът сложи ръце на хълбоците си и наклони глава.
— Ти май забравяш кой е господарят тук.