— Не, Олаф — отговори хладно Иърин. — Това никога няма да забравя.
Гневът му се беше изпарил. Сините очи замислено оглеждаха лицето й. Какво ставаше с тази жена? Той правеше всичко възможно, за да й помогне, искаше тя да свикне колкото се може по-скоро с новия си живот, подминаваше с мълчание постоянните й насмешки и не искаше почти нищо от нея. Защо не беше осъществил съпружеските си права? Тя беше най-красивата жена, която бе срещал, очите й бяха зелени като обширните ирландски поляни, а златните искри в тях бяха като капчиците роса по тревата. Чертите на лицето й бяха безупречни, тялото й беше добре оформено, със съвършена кожа, меко и все пак силно, създадено само за любов. Въпреки това той не я беше докоснал, макар че тя го предизвикваше повече от всяка друга жена в живота му. И защо? Отговорът беше много прост. Тя се отвращаваше от него, а той беше обичал друга жена — Гренилда, и не можеше да я забрави.
Все пак Иърин беше негова кралица и трябваше да изпълни дълга си.
— Ако искаш да те замъкна със сила в залата, ще изпълня желанието ти — заяви провлечено той.
— Прави, каквото щеш! — изфуча като тигрица Иърин и избяга от другата страна на леглото. — Даже да ме пребиеш, ще продължа да изпълнявам домакинските си задължения само когато покажеш на твоята блудница къде й е мястото.
Без да каже дума, Олаф тръгна към нея и тя се отдръпна назад, докато раменете й докоснаха стената.
— Не! — изпищя тя, когато Олаф посегна към нея, сграбчи кичур коса и го дръпна с все сила. Ала Иърин се надигна и така здраво захапа рамото му, че мъжът остро си пое въздух и я пусна. Очите му се присвиха в гневни цепки.
— Направи за принцесата от Тара поне онова, което би направил за метресата си, за онази руса викингска вълчица! — изсъска като змия тя.
Още преди да е изрекла докрай тези думи, й се прищя да ги върне назад. Никога преди това не беше виждала този бесен гняв в очите на Олаф. Той вдигна ръка, силен удар улучи бузата й и я отхвърли към леглото. Главата и забуча, парещата болка предизвика сълзи в очите й. Как да намери сила, за да се предпази от грубостта му? Не стана нужда да го прави. Олаф излезе от спалнята и не се върна повече.
На сутринта Риг й донесе чиния с прясно изпечен хляб, пушена сьомга и сирене. Първо му направи впечатление бледото й лице, после видя червените ивици на едната й буза и сведе глава, изпълнен с възмущение. Години наред служеше на Олаф и сега не можеше да одобри поведението му. Той, който се отличаваше с милостиво и великодушно сърце, се беше отнесъл жестоко с красивата си съпруга! Един ден щеше да каже на Вълка какво мисли за постъпката му, дори ако се изложеше на опасност да си навлече гнева му.
Иърин се усмихна и се опита да прикрие зачервената си буза с гъстата черна коса. За съжаление не успя, поне не изцяло. Риг отнесе чинията до леглото и скрито огледа раната. Не беше чак толкова лошо. До следобед червените ивици щяха да изчезнат.
— Както виждам, все още се чувствате зле — проговори с поклон той. — Ще се погрижа никой да не ви смущава.
— Благодаря ви, Риг. Най-добре е да остана в леглото.
Дребосъкът вдигна донесения рог и наля прясно краве мляко в чашата й.
— Искате ли да ви разкажа за нашите богове, за да убием малко времето? — Без да чака отговор, той продължи: — В началото имало само дълбока пропаст на име Гиннунгагап. Постепенно от двете й страни възникнали два свята — Нифлайм, царството на мрака, и Муспелайм, където владеели топлината и светлината. Там, където се срещнали, израснал животът в лицето на великана Юмир. Юмир създал от лед една крава, нарекъл я Аудимбла и се хранел е млякото й. Тя започнала да лиже леда и създала първото човешко същество — Бури. Юмир създал мрачни, зли великани, а от Бури се родил Бор, бащата на Один, първия ни бог. Синовете на Бор убили Юмир и Один се заел да направи земята. Кръвта на Юмир се превърнала в реки, плътта му станала земната кора, от крайниците му се издигнали планини. А Муспелайм дарил светлина. После синовете на Бор създали първия мъж и първата жена, като вдъхнали живот на две дървета. Нарекли ги Аск и Ембла. Човекът населил земята и заживял в една крепост, построена от веждите на Юмир. Името й било Мидгард.
Иърин се засмя.
— Значи хората са създадени от дърво?
— О, да! — Риг тичаше насам-натам и все намираше какво да пипне в подредената стая. — Ала великаните още не са умрели. Един ден ще се опълчат срещу боговете. Суртур охранява Мусюлайм c огнен меч и в деня на загиването на света — Рагнарьок той ще се възправи срещу боговете.
Иърин изненадано вдигна абаносовите си вежди.
— Наистина ли боговете и светът ще загинат?