— Олаф! — Щастлива и благодарна, Магийн изтича насреща му. — Толкова ми липсваше! — Тя обви ръце около врата му и не заподозря нищо лошо дори когато той грубо я отблъсна от себе си.
— Ти прекрачи границата, Магийн, и аз дойдох само защото трябва да ти кажа нещо. Никога вече няма да се срещаме насаме. Освен това трябва да напуснеш Дъблин.
Младата жена побеля от ужас и се хвърли на колене пред любовника си.
— Не!
Олаф въздъхна нетърпеливо и я издърпа да стане. После се разположи на пейката край простата маса и уморено протегна дългите си крака. Беше повече от учуден, когато прочете в очите й истински страх. Никога не беше помислял, че тази жизнена, жадна за удоволствия жена може да се уплаши от нещо.
— Не говориш сериозно — пошепна тя. — Не можеш просто така да ме отпратиш…
— За съжаление не ми остава нищо друго, Магийн. Ти си обидила жена ми. — Макар че говореше тихо, в гласа му прозвучаха стоманени нотки, издаващи непоколебимостта на решението му.
— Не! — Отчаяна, Магийн затропа с крак. — Не ти вярвам! Господаря на вълците позволява на една високомерна, проклета ирландка да му заповядва! А какво ще стане с нас? Наистина ли искаш да се откажеш от удоволствията, с които те дарявах нощ след нощ? Тя не може да те люби като мен!
— Иърин е моята кралица, Магийн — отговори твърдо Олаф и стана. — Ще ти намеря подходящо място, където да се настаниш. Дотогава обаче не смей да се показваш в залата ми.
Жената все още не можеше да се примири с този неочакван обрат. Тя се хвърли на гърдите му и се притисна с все сила до могъщото му тяло.
— Ти си глупак! Заради една жена, която те мрази и с най-голямо удоволствие би те убила със собствените си ръце, си решил да се откажеш от мен! Предупреждавам те — тя ще избяга от теб и ще поиска развод!
Магийн погледна настойчиво в очите му, впи пръсти в мускулестите рамене, притисна се до топлото, силно мъжко тяло. Не, тя не можеше да го пусне да си отиде. Никой друг мъж не беше съумял да задоволи така пълно всичките й желания. Не можеше да си представи, че ще го изгуби завинаги, макар че доста отдавна не бяха се любили.
— Повярвай ми, Олаф, тя се отвращава от теб! Освен това не може да те задоволи. Нима не си забелязал как върти зелените си очи, когато седи сред мъжете в залата? Хората говорят, че е трябвало да се омъжи за Фенен Мак Кормак, който все още се мотае из Дъблин. Сигурно той е мъжът, около когото с удоволствие обвива бедрата си нощем…
Пръстите на мъжа се впиха болезнено в раменете й, но бързо се отпуснаха. Думите й му причиниха болка — по-силна, отколкото признаваше.
— Ще се погрижа да живееш добре, Магийн. Преди да ти намеря подходящ дом, дръж се далеч от жена ми. Каквото и да си мислиш, тя е кралицата на Дъблин.
Магийн падна на колене и захълца неудържимо. Олаф я вдигна, отнесе я на леглото и меко я положи върху завивката. После я целуна по челото и бързо излезе от стаята.
Докато се връщаше към палата, мисълта за Магийн продължаваше да го преследва. Колко нощи наред беше ходил при нея, за да задоволи жаждата си… Всеки мъж усещаше това желание от време на време. Очевидно тя изпитваше нещо повече към него, макар още от самото начало да знаеше, че той няма намерение да се обвърже сериозно. Е, имаше чувства, които не се поддаваха на контрол, както тъгата му по Гренилда — или възхищението, което изпитваше към ирландската си съпруга, която непрекъснато го докарваше до бяс.
Внезапно Олаф си припомни думите на Магийн и гневно разтърси глава, Фенен Мак Кормак — младият ирландски крал, който си шепнеше с Иърин на стълбището! Красиво момче, в очите му имаше болка и копнеж, особено когато наблюдаваше кралицата на Дъблин…
В сърцето на Вълка пламна луд гняв. Ами ако обвинението отговаряше на истината? Не, не можеше да бъде. Ейд нямаше да му даде дъщеря си, ако е била в интимни отношения с Фенен. Но бащите не можеха да знаят всичко…
Дали Иърин обичаше младия крал? Може би възнамеряваше да избяга с него? Дали беше лежала в обятията му със замъглени от страст смарагдово-зелени очи?
Тази представа разпали още повече гнева на Олаф. Когато той я докосваше по невнимание, Иърин всеки път потръпваше от ужас…
Той се принуди да овладее гнева си. Та това беше смешно! Нима ревнуваше жената, която непрекъснато му създаваше трудности! От друга страна обаче, той беше крал и воин, викинг, и държеше на собствеността си. Не вярваше в законите на Брехона и гледаше на жена си като на своя собственост, която щеше да защитава с всички средства. Ако откриеше, че го мамеха, първо щеше да убие Фенен Мак Кормак, а после да сключи ръце около красивото кехлибарено вратле на Иърин. Все пак чувството за хумор надделя и Вълкът избухна в тих смях. Най-добре беше Фенен Мак Кормак да напусне града. Лесно беше да ускори малко тръгването му…