— Подчинявам ти се във всичко, което се отнася до домакинството — отговори хладно Иърин, без да се обърне към него. — Ала що се отнася лично до теб, смятам, че не ти дължа нищо. Ти се закле пред баща ми, че всички в дома ти ще се отнасят към мен с дължимото уважение, а пред мен спомена, че си склонен дори на компромиси. Ала вчера вечерта не се поколеба да ме удариш и показа истинската си същност на жесток варварин. Днешното ти поведение направи жалката ми съдба малко по-поносима, макар че стори само онова, което дължиш на баща ми и на хората, чиято страна управляваш и с които уж желаеш да живееш в мир. След като уреди въпросите, за които те помолих, нямам намерение да ти досаждам повече. Очаквам от теб да не ме нападаш като звяр и да ме обиждаш. Възнамерявам да стоя далече от теб и да не те гневя, за да не ти давам повече поводи да ме удряш.
Олаф излезе от ваната и тръгна към леглото, без да си направи труд да се избърше. Вървеше толкова тихо, че Иърин го усети едва когато я сграбчи и я вдигна във въздуха. В първия миг тя се стъписа, но после задумка с юмруци по гърдите му.
— Ти ме наричаш жесток варварин! — Гласът му режеше като нож. — И въпреки това продължаваш да разпалваш гнева ми. Очевидно трябва да ти докажа, че не съм варварин, а цивилизован човек, който желае да направи живота ти колкото се може по-приятен. Ти не пожела да измиеш гърба ми, следователно аз ще проявя покорство и ще ти предложа услугите си.
Иърин се разтрепери с цялото си тяло. Тя познаваше както изблиците на ярост, така и хапещата му учтивост, и последната й се струваше много по-опасна. Ала можа да прошепне само едно задавено: „Не!“, преди той да я пусне в топлата вода. Отчаяна, младата жена се залови за ръба на ваната, за да запази равновесие и да не потъне.
— О, ама че съм глупак! — Голият й, мокър съпруг коленичи до ваната и улови ръцете й. — Разбира се, че не мога да те измия, докато си с тази нощница.
— Върви по дяволите, северняко! Не искам да ме миеш!
Докато обуздаваше с една ръка съпротивата на Иърин, с другата Олаф издърпа през главата й мократа нощница. Пусна само за миг китките й, за да махне ръкавите, после отново ги стисна в желязна хватка.
— Не мърдай! — заповяда той и я изгледа е невинни сини очи. — Искам само да ти направя една малка услуга.
Иърин се опита да се изправи, но опасността голото й, мокро тяло да бъде притиснато до неговото я принуди да се откаже от намерението си. Тя се отпусна назад във ваната и затвори очи. Но когато Олаф посегна между стиснатите й колене за сапуна и кърпата, изтръпна и шумно си пое въздух.
— Отпусни се де, принцесо — промърмори мъжът. — След като ти удари шамар, варваринът се опитва да поправи стореното зло.
Той мина зад нея, вдигна дългата й коса и започна да сапунисва раменете й. Иърин отново се залови за ръба на ваната, сякаш това беше единственото й спасение от пропадането в бездънната пропаст. По тялото й се разля гореща вълна. Какво става с мен, питаше се отчаяно тя. Близостта му я мъчеше винаги, но този път беше различно. Беше й невъзможно да се възпротиви, не можеше да се бори с него, не можеше да се раздвижи, не можеше дори да мисли. Ръцете на Олаф, които се плъзгаха по гърба й, сковавала мозъка й. Гневът й отлетя безкрайно далеч.
Все пак Иърин се принуди да подреди мислите си. Меките му докосвания я плашеха много повече от грубостите. Още от самото начало помежду им се беше възцарило странно напрежение, от първата им среща на брега на потока — напрежение, от което много скоро щеше да се разрази буря, а сега сковаваше не само крайниците на Иърин. Ето че отново се излагаше на опасност да загуби разума си. Само до преди миг бе съумявала да разсъждава трезво, а сега потъваше все по-дълбоко в омаята на неканените чувства.
Олаф не знаеше дали го изкушаваха богове или демони. Сигурно беше препил и алкохолът объркваше сетивата му. Абаносовочерната коса на Иърин беше като коприна между пръстите му. Също както и светлата, нежна кожа на врата й. Той изсипа вода върху раменете й, изплакна гърба й, насапуниса я пак и забеляза, че тялото й потръпва под милващите му движения. Наведе се напред, притисна устни до тила й и усети как жена му се скова — ала само след миг отново потръпна. Устата му се плъзна към ухото й и тя усети топлия му дъх.
— От страх ли трепериш, принцесо? Толкова ли се боиш от дивия варварин, дошъл от далечния Север?
Той изпусна сапуна във водата, улови жена си под мишниците и я вдигна. Ръцете му помилваха гърба й и спряха върху меката извивка на хълбоците. Сега не само усещаше треперенето на Иърин, а можеше и да го види.