Устните му проследиха пътя на ръцете по гърба й, езикът му погъделичка пламналата й кожа.
— Не, по дяволите! — изплака отчаяно Иърин. Опита се да се освободи, но напразно. Коравата му ръка притисна талията й.
Докато се опитваше да му се изплъзне, тя неволно се обърна с лице към него.
— Моля… — прошепна тя. Само един поглед в замаяните й очи беше достатъчен и Вълкът се усмихна тържествуващо. Вече знаеше, че жена му напразно се опитва да остане равнодушна към нежностите му. Но това не й се удаваше. Огънят на страстта, който отдавна дремеше в тялото й, постепенно се разгаряше. Това беше повече от ясно. Нищо, че го мразеше. Но до последния си ден нямаше да може да отрече, че чувствеността й е отговорила жадно на нежностите му.
Той посегна отново към сапуна, плъзна го по бедрата на Иърин, после нагоре по корема към гърдите. Описа няколко кръгови движения около меките хълмчета, палецът му притисна едното връхче, което веднага се втвърди под докосването му.
Иърин стоеше неподвижно във водата, стиснала ръце в юмруци и Олаф можеше да види как пулсира вената на врата й. Продължавайки да си играе с гърдите й, той погледна дълбоко в очите й, после видя как устните й се отвориха, сякаш за да изрекат молба. Ала Иърин остана безмълвна. Тогава той се наведе над нея и устата му неумолимо започна да се приближава към нейната. Омаяна, тя му позволи това докосване, но когато устните им се сляха, отново започна да се отбранява. Олаф обхвана с една ръка тила й и бавно плъзна език между стиснатите устни.
Иърин протестира със задавена въздишка, но целувката беше толкова настойчива, толкова жарка, че не й оставаше нищо друго, освен да се понесе по изкусителното течение. Едва когато ръката му се плъзна между бедрата й и се зарови в меките кичурчета, тя осъзна какво става, заудря отчаяно раменете му — но след миг безсилно се вкопчи в силното му тяло.
Олаф я вдигна от водата, отнесе я на леглото и я пусна внимателно върху меките кожи. Погледът му се плъзна по съвършеното й тяло, помилва гърдите с цвят на слонова кост и тъмни, твърди връхчета, плоския корем, меката закръгленост на хълбоците, примамващия черен триъгълник между бедрата, който обещаваше непознато удоволствие, дългите стройни крака…
Думите на Магийн се върнаха в съзнанието му, за да го измъчват. Ала макар да се закле, че ще убие по най-жесток начин Фенен Мак Кормак, ако не намери Иърин недокосната, той повярва в невинността, която излъчваха обърканите й очи.
Огънят в собственото му тяло ставаше неуправляем, но той понасяше засилващата се сладка мъка на желанието и продължаваше да гледа жена си, изпиваше с поглед красотата й.
Странна ленивост обзе Иърин и в същото време в тялото й нахлуха нови, неподозирани сили. Някак незабележимо те се бяха освободили от оковите и сега се превръщаха в огнена буря, която причиняваше сладки болки и отслабваше тялото й. Олаф вече не я държеше. Тя можеше да скочи и да избяга, но в момента не можеше да стори нищо друго, освен да лежи и да го гледа. Даже когато мъжът й стана от леглото, Иърин не намери сили да избяга. Проследи със замъглен поглед как Олаф отиде до скрина край вратата и взе едно от шишенцата, оставени там. Едва когато се върна при нея, понечи да се надигне, но сече беше много късно.
Мъжът я възседна, настани се удобно върху бедрата й и я задържа неподвижна — не само със силните си крака, но и със синия огън на очите си. В погледа му се четеше лека подигравка и едновременно с това дълбока нежност. Този поглед улавяше всичко, което ставаше в тялото на Иърин.
— Никога не съм помислял да поискам от теб услуга, която не мога да ти върна, скъпа съпруга — заяви тържествено той, изля малко благовонно масло на дланта си и остави шишенцето на пода. — Това не е сандалово дърво. Само есенция от цветя…
Иърин вдигна отбранително ръце, но той ги улови без усилия. После внимателно започна да масажира пръстите й.
— Олаф! Пусни ме! Аз… — Тя се опита да се изправи, но мъжът обхвана раменете й я и притисна във възглавниците.
— Не мърдай! — нареди строго той.
Очите му… Иърин не можеше да се съпротивлява, когато я гледаше така. Понечи да го изблъска, но не намери сили да го стори. В тялото й отново се разля онази странна леност. Смутена, тя затвори очи, за да размисли, но това само засили интензивността на усещанията й. Ръцете на Олаф, които бавно се плъзгаха към раменете й, я лишаваха от възможността да разсъждава разумно. Когато започна да разтрива гърдите й, от гърлото й се изтръгна задавен писък. Пръстите му описваха кръгове около твърдите зърна, заобиколени е тъмни кръгчета. След малко вниманието му се насочи към закръглените хълбоци и в корема й пламна огън.