Иърин отново затвори очи, надявайки се да избяга поне от завладяващата сила на погледа му. Трябваше да се пребори с желанието, което заплашваше да я надвие и да я повлече като мощна морска вълна.
Олаф я обърна по корем и тя усети ръцете му върху раменете и гърба си. Всяко движение я завличаше все по-дълбоко в пороя на страстта.
Олаф разтри с ароматното масло бедрата и прасците й. Стигна чак до петите. После отново я обърна по гръб, изправи се до леглото и втренчи поглед в пламналото й тяло. Иърин отвори очи, макар че клепачите й тежаха като олово.
Когато забеляза, че жена му е подгънала коленете си в знак на последен опит за самозащита, на лицето му изгря усмивка. Вече знаеше, че тя няма да се съпротивлява.
Вътрешният глас я предупреждаваше да спре дотук, ала от устните й не излезе нито дума. Можеше само да го гледа. Силното, загоряло от слънцето тяло, широките рамене, тесните хълбоци я възхищаваха. Чувства, никога неизпитани досега, се разливаха по вените й. Най-после част от разума й, омаян от дяволските нежности на Олаф, се възвърна. Ала и сега се чувстваше така, сякаш е изпила цяла кана от най-силната медовина.
Когато осъзна, че мъжът й не я подиграва, а е напълно сериозен, от гърлото й се изтръгна задавен стон. Само след миг щеше да я направи своя.
— Не! — изсъска разгневено тя. — Не смей да ме докосваш! Варварин!
— Не съм те докосвал като варварин. И двамата го знаем — проговори меко той.
Беше проследил в очите на Иърин как омаята премина в страх. Затова легна бързо върху изстиващото й, сковано тяло, улови ръцете, които напразно се мъчеха да го отблъснат, и ги притисна във възглавниците от двете страни на косата й.
Преплете пръстите си с нейните, без да й причини болка, подчини я повече с очите си, отколкото с физическата си сила.
Иърин преглътна мъчително. Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите.
— Моля… Умолявам те, Олаф!
— Ти ми принадлежиш. Ти си моя жена и това е част от съдбата ни. Не се съпротивлявай, защото много добре знаеш, че трепериш от страст под докосванията ми.
Очите му я привлякоха още по-силно в онази странна омая. Тялото й все още беше напрегнато, готово за бягство, но съпротивата й отслабна и тя отново се почувства жертва на замайващата горещина, която бунтуваше кръвта й.
Олаф започна да я целува, проследи контурите на устните й с върха на езика си, мушна го в устата й. Заигра дразнещо с нейния език, твърдата му брада погъделичка бузите й и дори драскането разпали още по-силно пламъците в тялото й, което престана да се подчинява на разума.
Без да пуска ръцете й, мъжът се отмести леко и устата му се спусна към гърдите й. Езикът му закръжи около треперещото връхче, а когато го взе в устата си, усети екзотичната сладост на розовото масло. Кръвта пулсираше във вените му, страстта ставаше неудържима… Все пак Олаф стисна зъби, погледна жена си и се зае с другата гърда. Пръстите й се впиха с неподозирана сила в неговите, отпуснаха се за миг, после отново се вкопчиха и ръцете му.
Иърин твърде късно разбра, че коляното на Олаф е разтворило бедрата й. Горещите му устни се спуснаха към корема й, вкусиха отново ухаещото благовонно масло, събрало се в пъпчето й, и последваха извивката на хълбока.
Олаф легна между краката й и мекият натиск на гърдите му я принуди да разтвори бедрата си още малко. Той усети чувственото им треперене, набъбването на плътта и вдигна поглед към лицето й. Бледо и красиво, то блещукаше в рамката на абаносовата коса, разпиляна по възглавниците. Иърин беше затворила очи.
— Не — чу шепота й Олаф, но това беше само лек полъх.
Той продължаваше да държи ръцете й, усещаше напрежението им, а погледът му не изпускаше лицето й, когато езикът му внимателно се потопи сред тъмните кичурчета между бедрата. Иърин се стресна, пое шумно дъх, изстена протестиращо. Но Олаф не се остави да бъде измамен. Затърси с език и скоро намери нежните, раними гънки на женствеността й и ги нападна с най-мекото от всички оръжия. Освободи ръцете й, за да обхване хълбоците й, и бе възнаграден със силна тръпка, която разтърси цялото й тяло.
— Моля те… — пошушна Иърин и Олаф видя, че главата й се мята безсилно насам-натам. Хълбоците й се надигнаха към устата му, задвижиха се в естествен чувствен ритъм, който се ускоряваше все повече и повече, прогонвайки страховете и задръжките й. Тя се вкопчи в раменете на Олаф и собственото му желание стана неудържимо. Светът, леглото, красивата му жена — всичко избухна в червеночерни пламъци.
Той се надигна и с един-единствен мощен тласък проникна в утробата й. Иърин изплака, прорязана от остра болка. Олаф веднага спря, обгърнат от топлата й, влажна женственост. Надигна се и замилва косите й.