Все така усмихната, тя улови ръката му, отведе го при огъня и му посочи да седне. След това се приведе и изу ботушите и вълнените чорапи. Огледа внимателно норвежкия му панталон, без да скрива учудването си, и Олаф не можа да удържи усмивката си. Все пак не се опита да й помогне.
Иърин отвърза връзките, смъкна панталона от хълбоците му и мъжът спря да диша. Внезапно той я привлече към себе си и зарови пръсти в мократа й коса. Искаше да я усети с цялото си тяло.
— Ти си най-прекрасният бисер на този остров. — Шепотът му беше като милувка. Той свали наметката й и понечи да изхлузи роклята през главата й, но Иърин поклати глава с тайнствена усмивка. Тя скочи на крака, развърза връзките на врата си и остави широката туника да се свлече на земята в краката й. После грациозно се освободи от обувките, с дразнеща бавност свали вълнените чорапи и тънките жартиери.
После застана срещу него и това беше недвусмислено предложение, за което само беше мечтал през многото си безсънни нощи.
Олаф не можеше да откъсне поглед от зелените очи, които отразяваха както буреносните облаци над морето, така и мирната същност на ирландците. Влажната от дъжда коса се разливаше на меки вълни по раменете й. Между тежките кичури надничаха гърдите й, високи, кръгли и корави, с подканващо издадени напред връхчета, като напъпили пролетни рози. Те се вдигаха и спускаха неравномерно. Погледът му слезе към хълбоците, чиито сладостни извивки вече познаваше, и спря върху черния триъгълник, който криеше изкусителните дълбини на женствеността й.
Останал без дъх, той притисна голото й тяло до своето и Иърин простена тихо, усетила пламтящото му желание. Пръстите й бавно милваха силните рамене и широкия гръб, а Олаф отговаряше на нежностите й, като галеше хълбоците й. Усмивката не слизаше от лицето й. Тя потърка лице по гърдите му, наслади се на контраста между нежната си кожа и твърдите руси косъмчета. После спусна ръце към хълбоците му, но не се осмели да потърси мъжествеността му.
Толкова отдавна жена не го беше дарявала е любовта си, но още докато желанието се разгаряше трескаво в тялото му, Олаф осъзна, че никога не е бил обичан така.
Иърин беше изцяло негова, само негова, цвете, разцъфнало в обятията му, обърнато към него като към слънцето. Вродената чувственост вече не дремеше дълбоко в тялото й. Тя се даряваше на мъжа си цялата, без остатъци и без задръжки. Неговата жена искаше да му достави радост, но тя доставяше радост и на себе си, като отговаряше на немите му молби с неизказана нежност, милваше го там, където му беше най-приятно, изследваше всяка частица от силното му тяло, завладяваше все нови и нови области. Той я положи меко върху кожите, зацелува я с бурна страст, зарови лице в гарваново-черната коса. Устните му се впиха в набъбналите връхчета на гърдите й и Иърин извика от удоволствие. Ръцете й не бяха отпуснати, както миналата нощ, а се движеха по тялото му, плъзгаха се по плоския корем и коравите хълбоци. Все пак тя се поколеба и Олаф трябваше да я окуражи:
— Хвани ме, Иърин, хвани ме…
Иърин се подчини и когато усети парещото пулсиране, по тялото й се разля гореща вълна. После започна да изследва втвърдилия се член с връхчетата на пръстите си и смелите й, ритмични милувки накараха Олаф да простене от наслада.
— Не преставай, сладката ми, не преставай… — пошушна в ухото й той.
Ръката му се плъзна между бедрата й и Иърин затаи дъх. Умелите му пръсти галеха меката плът и скоро тя се притисна с всичка сила до него, изплака и помоли за милост.
Бурята, която бушуваше навън, не беше нищо в сравнение с лудото биене на кръвта във вените й. Тя усещаше под себе си твърдата скала и въпреки това имаше чувството, че се носи по облаците. Имаше мигове на черен мрак — и други на заслепяваща слънчева светлина. Тя се наслаждаваше на милувките му с всяка фибра на тялото си, тръпнеше от удоволствие, искаше още и още, макар да се боеше, че тялото й ще се пръсне, ако Олаф не сложи край на тази сладка мъка. С жадни пръсти, със зъби и език тя направи онова, което си беше наумила — опозна всяка частица от тялото на мъжа си, докато не остана нищо скрито. Всички задръжки бяха забравени. Водеше я единствено трескавото желание.
Когато Олаф проникна в утробата й с мощен тласък, и двамата извикаха. Най-после можеше да усети в себе си пулсиращия живот, за който беше копняла. Двамата бяха създадени един за друг… Не, тя нямаше да се откаже от това щастие, да се слее цялата с Олаф, да стане частица от него.