С умелите си движения Олаф я поведе към онзи слънчев връх, където земята свършва и започва небето. Двамата се изкачиха още по-високо — сред златни, пламтящи вълни. Мигът на най-висш екстаз беше толкова силен, че тялото на Иърин се разтрепери като в треска. Тя се отпусна на твърдата земя, без да може да си поеме дъх. Изкрещя името му, пошепна го и Олаф заключи устата й с гореща целувка.
Бавно, много бавно Иърин се върна в действителността и доволно се сгуши в силните обятия на мъжа си. Той отмахна грижовно влажната коса от челото й и се запита защо е бил такъв глупак и защо я е подценявал във високомерието си. Никога нямаше да бъде неин господар, никога нямаше да успее да я сплаши. Но и тя нямаше да продължи да се самоизмамва. Днес му беше дала всичко — но само защото това беше собственото й желание…
Олаф отдавна беше престанал да вярва в любовта, но днес беше изненадан от силата на чувствата си. До последния си дъх щеше да се грижи за Иърин и никога нямаше да й позволи дори да помисли за друг мъж. Прегърна я с цялата нежност, на която беше способен, и монотонното трополене на дъжда скоро го приспа.
Докато Вълкът спеше, на границата с Ълстър пламна едно село. Фригид Кривокракия дори не се обърна да види пламъците. Обърна се на юг и се усмихна. Вълкът беше завладял Дъблин и се беше оженил за дъщерята на Ейд Финлейт — а се говореше, че тя е най-красивата жена на острова. Вълкът беше сключил съюз с вечния враг. Но сега щеше да дойде тук и да умре. Съдбата следваше своя път…
Нийл от Ълстър събра хората си и почна да се готви за бой. А новоизпеченият младоженец Зигурт гневно се запита какво ли е станало с господаря му, докато воините на Дъблин чистеха оръжията си и трескаво обличаха броните си, за да последват своя сюзерен в новия поход.
Мергуин стоеше в дъжда, стъпил върху обраслата с мъх горска почва край езерото Карлингфорд Лох. Мократа му роба тежеше като олово. Той беше вдигнал ръце към сивото небе и шепнеше прастарите думи, призоваваше облаците и земята.
После преряза гърлото на малко сърне и положи жертвата пред каменен олтар. Изчака да види как кафявите очи се изцъклиха и кръвта се стече в улея. Друидът принасяше кръвна жертва.
Мергуин не мислеше нито за миналото, нито за настоящето. Той късаше паяжините в мозъка си и се опитваше да проумее злото, което неизбежно предстоеше. Ала не го виждаше, не знаеше кога ще премине в атака. Знаеше само едно — родено в мрака, то щеше да събере сили през деня.
Друидът протегна умолително ръце към небето, поиска помощ от дърветата и листата. Сърнето беше жертва за земното царство, билките — за вятъра. Той се молеше на силите, които вилнееха по света.
Молеше се за Иърин.
Облегнат на лакът, Олаф наблюдаваше лицето на жена си. Показалецът му описваше кръгове по корема й.
— Още от началото участта на боговете е била да умрат.
Тя му бе разказала, че Риг я е запознал накратко със северните богове, но й е описал само началото на живота им.
— Суртур ще поведе воините от Муспелайм, това е известно открай време. Голямата битка ще се състои на полето Вигрид. Три ужасни зими ще възвестят началото на края. Голямо земетресение ще разтърси планините, един вълк ще погълне слънцето, друг луната, а Фенрир, най-злият от всички вълци, които бълват огън, ще изяде Один. После обаче Видар, синът на Один, ще убие Фенрир. Тор, който винаги е побеждавал змията Мидард, най-после ще я насече на парчета. След това ще отстъпи девет крачки назад и ще умре от отрова. Суртур ще убие Фрейр — Той помълча малко и се усмихна. — Богът на плодородието се нарича Фрейр.
— Това го знам. Риг ми го разказа.
— А после Суртур ще запали целия свят.
— И всичко ще загине? — попита намръщено Иърин. Очевидно Риг беше прекъснал разказа си, защото не искаше тя да узнае края му.
— И да и не. Огънят ще унищожи всичко, но някой ден светът отново ще се раззелени. Една дъщеря на слънцето ще върне топлината и светлината, синовете на Один и Тор ще заживеят в едно място на име Идафелд и отново ще заселят земята. А Балдр, любимецът на боговете, убит от брат си Ход, ще напусне света на мъртвите и ще се появи в Идафелд — заедно с убиеца си. Накрая всички ще заживеят във вечен мир. — Видя тайнствената усмивка на жена си и объркано попита: — Какво ти става?
— О, нищо особено. — Значи това беше скрил Риг от нея. Желанието му беше тя да чуе края от мъжа си. Войните бяха разрушителни, но след тях идваше мирът. Все пак тя не вярваше във вечния мир между викингите и ирландците. Още отдавна Мергуин я беше предупредил, че нито тя, нито децата й ще го доживеят. Но вероятно можеше да се наслади на собствения си малък мир. Моменти като този щяха да й дават сила, когато светът започнеше да се руши.