В очите на Иърин отново нахлуха сълзи. Лейт, Брис и Нийл са знаели през цялото време и са запазили тайната й! Прониза я остра болка. Как щеше да се раздели със скъпите си братя…
Грегъри я целуна по бузата.
— Моля те, Иърин, не плачи. Войската ни е многобройна и добре въоръжена. С пълководец като Олаф не можем да загубим. Войските на баща ти също ще се присъединят към нас отвъд планините. Скоро ще се върнем в къщи.
— Няма да плача, Грегъри — отвърна тихо тя и го целуна. После сърдито изтри сълзите си.
Проехтя пронизителният звук на боен рог. Иърин застана пред Олаф, възседнал врания си жребец, и му поднесе сребърния бокал. Той го вдигна високо и пи, докато мъжете му надаваха победни викове, а конете изплашено се вдигаха на задните си крака.
Олаф върна бокала на жена си, наклони се и помилва бузата й.
— Пази се.
Тя целуна дланта му и сведе глава. Никой не биваше да види сълзите й, най-малко той. После бързо отстъпи назад.
Сред оглушително дрънчене на оръжия и тропот на копита войската излезе от града.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ейд Финлейт видя зетя си от другата страна на реката, гордо изправен върху врания си боен кон. Златно-русата коса блестеше на слънцето. Дори гледан отдалеч, Норвежкият вълк излъчваше непобедима мощ. Радвам се, че вече не сме врагове, каза си Ард-Рий и по гърба му пробягаха студени тръпки. Много съм стар, за да се бия с мъж като него.
Прозвучаха рогове, размахаха се знамена. Кралят на ирландските крале достигна брода и премина реката, стараейки се да не показва колко болезнено студената вода прониза старите му крака. Без да слезе от коня, той поздрави Олаф с кратка прегръдка, после се обърна към сина си Нийл, чиято провинция бяха тръгнали да защитават.
Войските се смесиха и дългият преход започна. В продължение на петдесет мили се движеха по пътя, който водеше навътре в страната. Дните се нижеха безкрайни. След това се насочиха към брега. Датчаните нападаха нощем — тайно, на малки отреди. Не беше лесно, но ги отблъскваха енергично. Основната част от войската на Фригид Кривокракия засега не се показваше.
По време на няколкото сражения Ейд се биеше винаги в близост до зет си и скоро се убеди, че Олаф е непобедим. Дори само бойният вик на Вълка беше в състояние да обърне датчаните в бягство. Все пак норвежецът не се сражаваше с безумието на берзекер, а се отличаваше с хладната си пресметливост и добре премислената тактика.
Една нощ, докато погребваха или изгаряха мъртвите, Ейд отиде при странния си роднина, за да го опознае малко по-добре. Предложи му ейл от кожената си манерка и огледа замислено лагерните огньове.
Скоро ще наситя глада си и ще дам на старите си кости малко почивка, помисли Ард-Рий. При този поход той не яздеше начело, а предоставяше стратегията на Нийл и Вълка. Обзет от възхищение, наблюдаваше как норвежецът преотстъпва първенството на младия ирландски крал, като нещо, разбиращо се от само себе си. Все пак той го подкрепяше със съветите си и поощряваше честолюбието му. Тъй като защитаваха Ълстър, битката беше преди всичко на Нийл. Ейд се биеше за сина си, но и за ирландските закони, които му даваха правото да управлява провинцията. А Олаф беше тръгнал на война, защото така изискваше съюзническата вярност. Ала Ард-Рий усещаше, че Вълкът е тласкан и от други подбуди.
Той изчака зетят му да отпие голяма глътка ейл и попита без заобикалки:
— Защо си тръгнал на бой срещу кривокракия Фригид — за да спасиш Ълстър или за да си отмъстиш за поражението при Карлингфорд Лох.
Кристално-сините очи го докоснаха само за миг.
— И двете твърдения отговарят на истината, кралю. Но има и друго… — Олаф му върна манерката и изчезна като сянка между дърветата.
Вълкът седна в хладния мъх и облегна глава на един дебел пън. Обикновено тръгваше на бой, без да мисли за нищо друго, освен за сраженията, които му предстояха. Ала този път имаше нощи, в които копнееше да се върне в Дъблин, да се изкъпе в голямата вана, да се наслади на вкусната вечеря и да се пъхне в леглото при жена си.
При тази мисъл Олаф смръщи чело. По пътя си воините с удоволствие се забавляваха с леки жени, караха ги да им танцуват, перчеха се с бойните си умения. Всеки воин имаше нужда от отпускане и почивка след напрегнатите дни. Само той не беше в състояние да се наслаждава на плътски радости. Развесели се, когато узна, че Ейд също се държи по-далеч от подобни забавления. Отдавна знаеше, че старият крал е непоколебимо верен на жена си.