— Ще бъда постоянно нащрек, друиде — обеща той, макар да не беше сигурен дали си има работа с истински пророк или с някой луд.
Част от предсказанието на Мергуин се сбъдна. Норвежците и ирландците едва бяха успели да разтурят лагера си, когато войските на Фригид ги нападнаха от всички страни. Притисната между гората и скалите, битката се разрази с неочаквана сила. Трябваше да се бият всеки срещу всеки. Мъжете бяха толкова нагъсто, че трябваше да внимават да не пронижат някого от своите.
Както скоро установи Олаф, кривокракият Фригид беше попълнил войската си с новодошлите датчани и с британски наемници. Нападенията по пътя бяха безобидни в сравнение със силата, която се стовари върху тях откъм север.
Утрото мина сред дрънчене на стомана и потоци кръв. Олаф се беше заковал на едно хълмче от южната страна, където течеше малък поток, и беше застанал така, че да може да вижда биещите се близо до него Лейт и Брис Мак Ейд. Те посрещаха датчаните с диви бойни крясъци и решително размахваха мечовете си. Олаф се усмихна и избягна острието на едно копие. Предчувствието за сигурна победа сгряваше сърцето му. Датчаните бяха отблъснати. Друидът се беше излъгал. Това беше денят, в който Фригид щеше да намери своята гибел.
Мисълта за триумфа, който му предстоеше, изпълни Олаф с нови сили. Той нададе пронизителен боен вик и се хвърли сред най-ожесточената схватка. Датчаните, които допреди малко бяха нагъсто като мухи, започнаха да се разпръскват. Мечът на викинга прониза един враг с диво святкащи очи и затърси следващата жертва.
В този миг Олаф забеляза летящата към Лейт Мак Ейд бойна брадва и сърцето му изтръпна от ужас. Изкрещя някакво предупреждение и заби острието на меча си в шията на нападателя, който беше един от кръвожадните берзекери. За съжаление се намеси твърде късно. Лейт политна напред и плетената ризница на гърба му се обагри в кръв.
Олаф коленичи до младежа. Шумът от битката започна да заглъхва. Войските му напредваха устремно и той остана сам е умиращия Лейт. Отдавна беше привикнал към смъртта, но този път сърцето му се сви от остра болка при мисълта, че ирландският му съюзник и жена му ще бъдат съкрушени от смъртта на сина и брата си. Дали да прекрати кръвопролитието и да се опита да спаси Лейт?
— Нищо не можете да сторите, господарю. Писано му беше да умре днес, на това място. Време е да продължите пътя си.
Олаф смаяно вдигна глава. Мергуин пристъпи напред и падна на колене до младежа. После внимателно го обърна по гръб. Лейт се усмихна едва забележимо, после лицето му се сгърчи и от гърлото му се изтръгна последна въздишка.
Друидът затвори пъклените очи.
— Вървете, норвежки Вълко. Още не сте изпълнили задачата си.
Олаф се изправи колебливо. Дали пък лудият старец не искаше да го изпрати на смърт? Дали можеше да се довери на огнените му очи? Ала боят не беше свършил. Той прескочи хълмчето и хукна надолу към горичката, откъдето ехтяха бойните викове. Приведе се, извади меча си и се огледа на всички страни. Горският бой беше винаги опасен. Някое острие много лесно можеше да се забие в тила ти и кръвта ти да изтече, без дори да си видял неприятеля си…
Пронизителен крясък го предупреди за нападение и той се обърна като ужилен. Нанесе силен удар с меча и можа да види как гневът в оцъклящите се очи отстъпи място на безмерно учудване.
Битката трая целия следобед. На смрачаване датчаните бяха отблъснати далеч назад, почти до морето. Олаф отново се изкачи на един хълм, заповяда на хората си да гонят неприятеля докрай, изпрати отряд към левия фланг и друг към десния, за да обградят датската войска. Когато се обърна, внезапно се озова съвсем сам срещу човека, който беше победил норвежците при Карлингфорд Лох и бе причинил смъртта на Гренилда — Фригид Кривокракия.
Олаф отскочи светкавично настрана и бойната брадва прелетя само на косъм от рамото му. Много лесно можеше да повали на земята червенокосия, осеян с белези от шарка датчанин, но му беше противно да убие невъоръжен човек.
— Вземете оръжието си, Кривокраки! Ще се бием като мъже!
Фригид се ухили злобно.
— Така да бъде, Вълко! — изрева той и размаха диво бойната си брадва. — Тази вечер ще пиете в чест на живота ми заедно с другите мъртъвци във Валхала.
Той се нахвърли върху Олаф, който лесно отклони нападението с меча си. Стоманата изсъска, двете силни ръце потрепериха и двамата противница отстъпиха крачка назад. Вълкът замахна и проряза рамото на врага си, ала датчанинът падна на земята и се претърколи настрана, за да спечели време.
Олаф го последва. Фригид метна в очите му шепа пръст, успя да го заслепи и се надигна. Ала когато замахна да нанесе смъртоносния удар, Вълкът усети въздушното течение и отрази брадвата с острието на меча си. Оръжието потрепери и се изплъзна от ръката му.