Той поиска да й помогне да се изправи, но Иърин решително отблъсна ръката му.
— Не, Зигурт. Аз сама ще се погрижа за Магийн. Бъдете сигурен, че няма да падна.
Мъжът я изгледа нерешително и отговори намръщено:
— Е, добре. Поговорете си с нея, щом искате. Аз ще ви чакам оттатък в горичката. — Той се качи на коня си и препусна обратно, като на няколко пъти се обърна загрижено към нея.
— Никога не съм желала да ви причиня зло — заговори твърдо Иърин. Помълча малко и добави: — Трябва да знаете, че дойдох в този град против волята си. Разберете обаче, че не можех да допусна да загубя уважението на хората — след като вече бях загубила свободата си.
Магийн се изсмя безрадостно.
— На ваше място щях да си оскубя косите, милейди — но не от гняв, че хората наоколо не ме уважават. Аз обичах краля. И се питам дали и вие не изпитвате любов към него, макар и против волята си.
Почувствала се неловко, Иърин сведе очи.
— Не си струва да се умре заради мъж като Олаф. Той не обича никого.
— Това не е важно. Вие дори не подозирате какво съм принудена да търпя, милейди… Прогониха ме от голямата зала, търговците не ми продават нищо. Воините не влизат в къщата ми. Никой в града не ме поздравява.
Иърин се изправи и протегна ръка към Магийн, която я изгледа недоверчиво.
— Моля ви, не се гневете повече. Показахте ми колко лесно може да се злоупотреби с дадената власт. Не съм искала да ви сторя зло. Не знаех, че сте била наказана така жестоко, и това е тежък товар за съвестта ми. Разбира се, аз нямам намерение да деля съпруга си с вас — усмихна се тъжно тя. — Макар че бях принудена на този брак… Искам само да поправя несправедливостта, упражнена спрямо вас. Ако търсите приятелка в този град, вече сте я намерили — мен. Тази вечер ви очаквам в залата. Искам всички да видят, че сте добре дошла.
Магийн улови ръката на кралицата и я изгледа невярващо.
— Благодаря ви, милейди.
— Кажете ми… — Иърин преглътна смутено. — Имате ли и друга таланти, освен… искам да кажа…
Магийн избухна в смях и Иърин се зарадва, че част от предишната дързост се е върнала в угасналите очи на новата й приятелка.
— Искате да знаете дали владея и друго изкуство освен да прелъстявам мъжете? О, да, мога да готвя и шия. Само че преди доста време разбрах колко непостоянни същества са мъжете, как погледът им непрекъснато търси нови прелести. Стори ми се по-умно и по-доходно да играя ролята на вечно желаната жена — не на онази бедна твар, която цял живот седи в къщи, кърпи, пере, готви и слугува на своя господар и повелител.
— Не всички мъже са такива — отвърна Иърин. — Татко винаги е бил верен на мама. А сега бих искала да ви направя едно предложение. Мойра от Клонтайърт е бременна и домашната работа започва да я уморява. Бихте могли да поемете нейните задължения, Магийн. Тя има добро сърце и е лишена от предразсъдъци.
— Добре, милейди. — Магийн се усмихна с искрена благодарност. — С удоволствие ще се грижа за Мойра, а по-късно и за бебето.
— Е, разбрахме се. Време е да се връщаме. Вятърът се засилва, а и става все по-студено.
— Вие ще яздите, милейди, но аз трябва да се върна пеша.
— О, не! Зигурт ще ви вземе на коня си и ще ви отведе при Мойра. — Иърин отиде при кобилата си, отвърза я и махна с ръка на Зигурт.
Магийн колебливо докосна рамото й.
— Благодаря ви, Иърин от Тара. Вие ми предложихте приятелството си и бъдете сигурна, че аз ще ви отговоря с цялата вярност на сърцето си. Ако се наложи, ще дам живота си за вас, защото вие ме спасихте от смъртта и позора.
Иърин се изчерви.
— Исках само да поправя злото, което причиних с небрежността си.
— Не, направихте много повече. — След кратко колебание Магийн продължи: — Трябва да се грижите повече за себе си. Първата бременност винаги създава проблеми.
Стъписана, Иърин помилва врата на кобилата си.
— Нима вече личи?
— Не. Аз обаче го видях — както не можех да не видя, че и вие сте попаднали под обаянието на Вълка. Пазете детето му, защото то ще ви осигури любовта му.
Двете мълчаливо изчакаха появата на Зигурт. Иърин очакваше, че великанът няма да одобри решението й, че ще продължи да я укорява за непредпазливостта й и ще откаже да приеме новата служителка на Мойра. Ала Зигурт не каза нито дума. Само вдигна Магийн на коня си и препусна в галоп към града. При това неколкократно си повтори с възхищение, че кралицата е истинска дъщеря на баща си, мъдрия и непобедим Ейд Финлейт.
От бойното поле в града пристигаха известия и Иърин вече знаеше, че съюзените норвежки и ирландски войски са тръгнали на север. Увериха я, че както мъжът й, така и баща й и кралят на Ълстър са добре. За съжаление не й казаха нищо за другите й братя и за Грегъри. Можеше само да се моли и да се надява, че войната скоро ще свърши с победа и всички ще се върнат живи и здрави у дома.