С всеки изминат ден й ставаше все по-ясно, че Олаф, толкова чужд и едновременно с това толкова близък, й липсва болезнено. Дълго не заспиваше, унесена в мисли за него, и протягаше ръка към половината на леглото, където беше неговото място.
Как ли прекарваше нощите си? Дали по пътя се забавляваше с блудници, дали им позволяваше да докосват златната му коса, да се притискат до твърдите му гърди? Дали ги даряваше с нежността си?
Понякога Иърин се будеше напълно изтощена, наричаше се глупачка и се проклинаше, че се е родила жена. Олаф очакваше от нея безусловна вярност, а какво правеше самият той? Не, тя не знаеше какво прави мъжът й. Едно само беше ясно — ако я заподозреше в изневяра, той беше способен да я убие. Това не беше справедливо. Тя не се съмняваше в недоверието му, особено след като беше повече от очевидно, че е наредил на Зигурт да я охранява най-строго. Двете с Мойра непрекъснато бяха заедно. Иърин шиеше мънички дрешки за нероденото дете на приятелката си, която от ден на ден й ставаше по-близка. Ала Магийн беше единствената, която знаеше тайната й.
Една ранна утрин, към средата на лятото, Иърин се събуди от ликуващи викове. Тя се облече набързо и хукна навън. Зигурт забрави всички правила за приличие, вдигна я във въздуха и я разцелува.
— Победихме! Лорд Олаф е разбил главните сили на датчаните и войските вече са на път към дома.
От облекчение й се зави свят. В същото време усети смразяващ страх.
— Баща ми…
— Жив е. — Зигурт размени бърз поглед с младия вестоносец. През последните дни красивата кралица, която се разбираше толкова добре с жена му, беше спечелила обичта му. Нямаше смисъл да й съобщава за смъртта на брата й преди завръщането на Олаф.
— Ох, слава Богу! — изплака Иърин и смарагдово-зелените очи грейнаха. — Трябва да отпразнуваме победата.
Зигурт избухна в гръмък смях.
— Ще мине доста време, преди войската да се завърне.
— Въпреки това трябва веднага да започнем с приготовленията.
Сърцето й биеше до пръсване. Най-после Олаф се връщаше в къщи… Как ли щеше да я посрещне? Като безчувствен чужденец? Или огънят на страстта щеше да стопи леда в сърцето му?
Една нощ Иърин не можа да заспи. Облече се и тихо слезе по широката стълба. Ако поседеше малко край огъня и изпиеше чаша ейл, може би щеше да заглуши вечното си неспокойство.
Преди да достигне последните стъпала, тя чу гласа на Зигурт и спря. Той разговаряше е началника на градската стража и дълбокият му глас звучеше загрижено. Иърин се прилепи до стената, която отделяше стълбището от залата, и безшумно се промъкна по-близо.
— Само да можехме да накараме ирландците от Мийт да ни повярват и да тръгнат с нас, щеше да ми стане по-леко. Разполагаме с толкова малко войска. Не можем да отслабим защитата на града. Нямам представа какво би трябвало да сторя. Олаф е бил винаги предпазлив. Но нима е можел да предположи, че някаква жалка банда отцепници ще се осмели да нападне войската му, и то след като е разбил на пух и прах кривокракия Фригид?
Иърин не разбра отговора на младия капитан.
— Кълна се в кръвта на Один! — изсъска гневно Зигурт. — Тези ирландци толкова ли не могат да проумеят, че нашият крал се е сражавал за техния! А може би изобщо не се интересуват от кралете си. Но ако продължават да ни отказват, онези подли изменници ще нападнат Олаф и войската му!
По гърба на Иърин пробягаха студени тръпки. Значи на завръщащите се победители се готвеше клопка? Зави й се свят и трябваше да се облегне на стената, за да не падне. Ирландците, които Зигурт бе споменал, бяха длъжни да подкрепят норвежците! Баща й беше в опасност, също и Грегъри, и Брис, с когото толкова често се бяха карали като деца, спокойният, разумен Лейт, сериозният, разсъдлив Нийл — и мъжът й, който трябваше да се върне при нея, защото тя носеше детето му под сърцето си!
Тя напрегна слух, за да чуе всяка дума, която си разменяха мъжете. Зигурт обясни, че ирландските войски, чиято помощ трябваше да си осигурят, са се разположили нагоре по брега, само на половин ден път. А отрядът дезертьори е заел позиции северно от града и може да бъде тук само след час.
Ирландците казали, че чакат знак от Свети Патрик. Зигурт трябвало да тръгне на бой, за да разберат дали светецът им позволява да му дадат необходимите подкрепления. Най-умно било да примамят отцепниците да излязат от дупката си, но как?