Фригид се усмихна подигравателно.
— О, да, ако тази известна особа ни поведе срещу Вълка, това ще разтърси из основи великия съюз. — Той се обърна към хората си и изкрещя: — Скрийте всичко, което издава произхода ни. Който не говори ирландски, да си държи езика зад зъбите! Очакваме дама в злато!
Иърин остана до късно с Мойра и Зигурт. Преструваше се, че пие повече от другите, докато вдигаха тостове в чест на победоносните крале на Дъблин и Тара. Най-после се прозя и тръгна олюлявайки се нагоре по стълбата. Изигра ролята си така убедително, че хихикащата Мойра нареди на съпруга си да отнесе господарката в покоите й. Иърин почака залата да утихне, после извади златната броня и шлема от сандъка си, уви ги в една кожа и се измъкна на пръсти от палата. От страх да не я забележат, тя не оседла големия вран жребец, само сложи юзда в устата му. Увита в тъмна вълнена наметка, с която щеше да се представи като просеклия на градската стража, тя излезе в нощта.
Първо се насочи към едно село, което се намираше навътре в страната край един планински склон. Там предложи на един селянин златна гривна и го помоли да замени един от конете си срещу нейния. Обясни му, че като се върне, ще си вземе жребеца обратно, и му забрани да споменава пред когото и да било за случилото се.
Докато препускаше в тъмната нощ, Иърин уплашено се питаше дали планът й да примами отцепниците в капан има изгледи за успех. Дано, защото Златната жена-воин не се беше появявала отдавна и слуховете за подвизите й бяха почнали да заглъхват.
Когато се развидели, тя се отправи на север, вслушвайки се напрегнато в шумоленето на листата и шепота на вятъра. По небето се очертаха розови ивици и тя видя дим от наскоро изгасен лагерен огън, изпочупени клони, тук-там следи от копита.
Иърин нямаше намерение да се доближава до войската на Мийт. Искаше сънародниците й да я видят отдалеч, след което да продължи пътя си, да открие лагера на отцепниците и да ги примами в открито поле.
Преди това обаче трябваше да е сигурна, че лагерът, към който се приближаваше, наистина е ирландски.
След като слезе от коня, тя се запромъква безшумно през храсталаците. Нито една съчка не изпращя под краката й. При първата дневна светлина видя лагера точно пред себе си и въздъхна облекчено. Обитателите му със сигурност бяха ирландци. Само ирландците се биеха с кожени престилчици и събираха оръжията си на куп пред пушещия огън. А Зигурт беше споменал, че отцепниците са датчани, макар че към тях са се присъединили и някои предатели от средите на норвежците и ирландците. Иърин се върна бързо при коня си, скри се в храстите и зачака слънцето да се изкачи по-високо. Когато дойде времето за действие, нахлузи златната броня, спусна наличника на шлема си и препусна към лагера. Един едър воин се изпречи на пътя й и почтително й съобщи къде е разположен лагерът на отцепниците. Тя кимна и изчака ирландците да възседнат конете си. После потегли на север, следвана от многоброен отряд.
Както й беше съобщил мъжът, бандитите лагеруваха източно от пътя, близо до малък залив, много подходящ за намеренията на Иърин. Ирландците можеха да се скрият зад високите скални блокове и да се промъкнат незабелязани към неприятеля.
Тя обясни със знаци на воините да се разделят на малки групи по продължение на залива. Конете останаха в гората, а мъжете запълзяха през храстите към крайбрежните скали. Иърин изчака всички да заемат определените места и се изкачи на най-високата скала. Пясъкът и дребните камъчета се усещаха горещи под опипващите й пръсти. Щом стигна върха, тя видя, че неприятелският лагер е много по-голям, отколкото беше очаквала. В сърцето й пропълзя страх. Опита се да огледа местността и се прокле, че е застанала точно срещу слънцето. Беше много трудно да се определи точният брой на отцепниците. В този момент съжали за дързостта си. Ала вече беше твърде късно за страх и съмнения. Нали беше повела смели ирландци, готови да се бият и дори да умрат!
Тя се изправи и размаха верния си меч. Скоро мъжете, заети с работата си в лагера, откриха златната фигура на скалата и нададоха оглушителни викове. Воините награбиха оръжията си и се втурнаха към скалните блокове в залива. Иърин се хвърли на земята с лудо биещо сърце. Сега трябваше колкото се може по-бързо да изчезне оттук. Ала още преди да се спусне по скалната стена, разбра, че нещо не е наред. Неприятелят не се втурна слепешком напред, някой изкрещя, че това е капан. Отцепниците не нападнаха скалите, където се бяха укрепили нейните ирландци, а ги обсадиха. Само след минута избухна ожесточено сражение. Иърин заслиза бавно по тясната пътечка, защото да остане горе си беше живо самоубийство. Трябваше да си намери място за прикритие. Шумът на битката идваше от изток и тя сметна, че ирландците отстъпват към гората, за да избягат с конете си.