— Но ти не можеш… — започна Грегъри, а Иърин го прекъсна:
— Олаф, моля те! Умолявам те! Та аз съм ти жена!
— Само затова си още жива — отговори със студена усмивка той.
— Защо не ме изслушаш…
— Няма нужда да слушам, след като видях с очите си. Твоето предателство струваше живота на много мъже — все воини, които се сражаваха за брат ти, за спасението на Ълстър. — Докато с една ръка стискаше косата й, той заключи с другата железните пръстени около китките й.
— Не! — изплака Иърин и се опита да го ритне. Побеснял от гняв, Олаф я блъсна към Грегъри.
— Сложи й шлема!
Братовчед й се подчини, но предприе последен, отчаян опит да я спаси.
— Олаф! Накажи мен вместо нея!
Вълкът се метна на бойния си кон.
— Съжалявам. Иърин и аз вече сме минали по този път. Тя изглежда продължава да вярва, че на света няма други закони освен нейните собствени. Крайно време е веднъж завинаги да й стане ясно, че никога не говоря празни приказки и че не мога всеки път, щом й обърна гръб, да се страхувам за живота си. Върни се в лагера, Грегъри. Ако не го направиш доброволно, ще повикам стражите.
Иърин се обърна към братовчед си и с умолителен поглед му даде да разбере, че ще е по-добре да се подчини.
— Върви, Грегъри — пошепна едва чуто тя.
— Не мога!
— Така трябва. — Когато младежът се отдалечи с колебливи крачки по каменистата пътека, тя погледна нагоре към Олаф, който седеше изправен като свещ върху неспокойния си кон.
— Справедливостта го изисква, принцесо — изсъска гневно той. — Даже тогава край потока не изпитвах злоба към теб. А откакто заживя в къщата ми, се стараех да не обръщам внимание на враждебността ти. Днес обаче прекрачи границите на търпението ми. Ще бъдеш наказана, както заслужаваш.
— Ти не искаш да ме чуеш… — Иърин не можа да продължи. Олаф стисна устни и удари с пети хълбоците на коня си. Животното препусна в лек тръс и тя трябваше да тича след него. Поемайки дълбоко въздух, тя се запрепъва напред.
В началото Иърин не възприемаше нищо от околния свят, защото цялото й внимание беше съсредоточено върху крачките на жребеца, към които трябваше да се нагоди, за да не се строполи на земята. Толкова по-голям беше ужасът й, когато съзна, че Олаф я води през лагера. Мъжете, заети да оседлават конете си, да събират палатките или да погребват мъртвите, спряха работата си. Очите на ирландците излъчваха неверие и тъга от предателството на Златната жена-воин, норвежците я гледаха с омраза. Никой не й се притече на помощ. Много й се искаше да потъне в земята, за да се скрие от презрението, което сякаш шибаше лицето й. Олаф поведе коня в кръг и тя видя мъртвите, загинали по нейна вина. Никога нямаше да забрави очите им, взрени безизразно в дълбоката синева на небето.
Най-после Вълкът дръпна юздите на врания жребец.
— Потегляме за Дъблин! Аз тръгвам напред с пленницата.
В началото никой не се възпротиви на заповедта му. Мъжете отново се посветиха на задълженията си с намерението да го последват на подобаващо разстояние. Само един-единствен воин се осмели да протестира. Брис Мак Ейд, който все още пътуваше с войската на зет си, беше ранен в гърдите по време на битката. Един от другарите му тъкмо превързваше раната, когато Олаф доведе в лагера Златната жена-воин. При тази гледка принцът едва не изпадна в безсъзнание.
Когато Вълкът потегли на път с жертвата си, във вените на Брис запулсира нов живот. Без да обръща внимание на болката в гърдите, той хукна като обезумял след врания жребец. Иърин! Не стига, че беше изгубил Лейт, ами сега разгневеният викинг щеше да погуби сестра му! Когато профуча покрай един лагерен огън, някой го сграбчи за краката и го просна на земята.
Брис се обърна като ужилен и се озова лице в лице с Грегъри.
— Пусни ме! Да не си полудял? Та това е Иърин…
— Млък! — изсъска Грегъри и изтри пясъка от устните си. Двамата скочиха на крака и той хвана за рамото братовчед си. — Чуй ме, Брис. Олаф знае, че това е Иърин, и няма да я убие. Само че тя се изправи срещу него. Никой закон в никоя страна не може да му забрани да отмъсти за стореното. Не знам защо го е направила. Но той иска да я запази, повярвай ми, Брис. Погледни само лицата на викингите! Ако не я беше отвел, щяха да го нарекат страхливец и да я накажат, както си знаят. Вероятно щяха да я бичуват до смърт. А сега са сами двамата и се надявам да се разберат. Ако се намесим, само ще влошим положението й. Трябва да изчакаме, докато стигнем в Дъблин.