— От Зигурт! Една нощ не можах да заспя и слязох в залата да изпия чаша ейл. Зигурт тъкмо разговаряше с капитана на градската стража, но не ме видя, защото се скрих на стълбището.
Олаф и обърна гръб и закрачи неспокойно по стаята.
— Кога ще родиш детето?
Осъзнала значението на въпроса му, Иърин преглътна мъчително.
— И сам можеш да преброиш месеците.
— Разбира се — потвърди сухо той и отново се обърна към нея.
— Ти си бащата на детето, знаеш го много добре!
— Не. Знам само, че ти правиш всичко, за да отровиш живота ми. Не се съмнявам, че детето, което очакваш е мое, защото бях наредил да те охраняват най-строго. Имаш късмет. Ако не беше бременна, сега щеше да гниеш в затвора. А ако не ме беше прелъстила, за да спечелиш доверието ми…
— Мръсно копеле! — изсъска като ужилена Иърин, скочи от леглото и заудря с юмруци по гърдите му.
Железните му пръсти без усилия обхванаха китките й.
— Остави това! — Той понечи да я хвърли на леглото и да излезе от стаята, но близостта на топлото й тяло веднага замъгли разума му. Тя го бе предала позорно, но това вече нямаше значение, защото в кръвта му пламтеше луда страст. Какъв глупак беше… Тя желаеше смъртта му, презираше го повече от всякога! Никога нямаше да узнае, че когато я беше оковал, сърцето му се свиваше от болка. Толкова много искаше да й повярва! Не, не можеше да си го позволи. Той беше кралят на Дъблин и трябваше да отстоява завоеванията си.
Така му се искаше да престане да мисли и само да усеща мекото тяло на Иърин, да милва нежната кожа, да впие устни в примамващите пълни гърди. Да, той я желаеше и щеше да утоли жаждата си въпреки всичко, което стоеше между тях. И нямаше да й позволи да го отблъсне.
Той я хвърли нетърпеливо на леглото и изтича до вратата да провери дали резето е пуснато. После се върна до леглото и предизвикателният му поглед издаде повече от ясно какво възнамерява. Без да каже дума, започна да се съблича.
Стресната до дън душа, Иърин се сви на кълбо и стисна колене.
— Няма да го направиш! — изсъска тя. — Не можеш да ме наричаш предателка, да намекваш, че нарочно съм играла ролята на блудница, и веднага след това да се любиш с мен, сякаш съм твоя собственост и съм на разположение по всяко време!
Ботушите му паднаха с трясък на пода, дрехите му се приземиха върху небрежно захвърлената наметка. Очите на Иърин се напълниха със сълзи. Толкова беше копняла да види отново силното му голо тяло…
Няма да му позволя да ме докосне, каза си тя, иначе няма да мога да му устоя и тогава ще има право да ме нарича уличница.
— Ако сега се любиш с мен, това ще бъде изнасилване, кралю на Дъблин — предупреди го с достойнство тя.
— Съмнявам се. Но ти можеш да го наричаш както искаш — на мен ми е все едно. — Бавно, но уверено той се запъти към леглото, взе я в обятията си, притисна устни в нейните. Дори не усети юмруците, които думкаха по гърба му. За да задържи главата й, зарови пръсти в косата на тила й. Езикът му се плъзна изкушаващо по устните й и Иърин не можа да устои. Тя изстена дрезгаво и се предаде.
Когато усети езика му в устата си, Иърин помисли, че полудява. Как й се искаше да потъне отново в забравата на насладата, да отговори на милувките му…
Внезапно Олаф се откъсна от нея и тя погледна смаяно в очите му, които изразяваха странна смесица от леден гняв и дива болка.
— Олаф…
Желанието да я люби беше по-силно от всичко, по-силно дори от волята му да остане господар на тази страна. Ала не можеше да го задоволи. Тя го бе обвинила, че ще я изнасили. Но той нямаше намерение да й достави това удоволствие. По устните му заигра подигравателна усмивка.
— Реших, че е по-добре да не те вземам против волята ти, скъпа съпруго — проговори равнодушно той, надигна се и отиде до прозореца.
В сърцето на Иърин пропълзя ужас. Той я бе целувал само за да й докаже с каква власт разполага и колко лесно може да пречупи съпротивата й. Ала само след миг болката отстъпи място на бесен гняв.
— Ти си един жалък варварин! Никога вече няма да ти позволя да ме докоснеш! В тази страна има закони, и те са срещу теб. Настоявам да получа отделна стая. Още утре ще се обърна към съда да ни даде развод. Тогава ще можеш да си живееш спокойно, защото никой няма да те заплашва със смърт. Бъди сигурен, че няма да ме е грижа още ли си в тази страна, или не.
Олаф се обърна към нея и усмивката му я учуди.
— Ти не се даваш никога, нали, скъпа? Ала знай, че надценяваш възможностите си. Няма да ти дам отделна стая, пък и тя не би била в състояние да те предпази от мен. Защото ще идвам при теб винаги, когато ми се прииска, все едно зад колко ключа си се заключила. Няма да получиш и развод. Законите на вашия Брехон не ме интересуват. Аз не давам онова, което е мое. Освен това ще напуснеш тази спалня само когато аз реша!